Чакам тези избори в неделя с нетърпение, да знаете. Обаче тръпката е кофти. Все едно адски те мъчи зъбъбол, но не искаш да си смениш зъболекаря, за да не попаднеш на някой, дето ще ти изкърти челюстта. Но пък твоят се плацика на някъде по морето и трябва да го дочакаш, за да каже ще го бъде ли тоя проклет зъб или ще се сдобиеш с дупка в усмивката. Впрочем, ето това е илюстрация на принудата да избереш по-малкото зло – оправданието на всички избори в България – и лични, и политически. Но пък политическите напоследък толкова зачестиха, че за четвърти път в рамките на година човек вече не знае кое е по-малкото зло, щом държавата изглежда все по-неизлечимо болна и немощна, обитателите й все по-озлобени и разделени, а самозвани фюрерчета със съмнителен психиатричен статус и с покритие от 5 копейки все по-настървено драпат на свой ред към вимето на властта. Естествено, В името на народа и неговото историческо безпаметство. Тоз народ вече не знае по кой път да хване, зашеметен от най–гнусната политическа чалга, която се е ляла по нашите земи от екрани, от дивани, от фейсбуци и от жълто-кафяви медийни клоаки. Пропагандната какофония дъни отвсякъде. От служебния министерски гълъбарник, сътворен от президента Румен Радев, ехтят кремълски частушки, в които неприлично се римуват руски газ и български продажен гъз (с извинение). От дивана в своя телевизионен бункер шоуменът Слави ръси в такт 7/8 популистки лакърдии за наивници с промити мозъци, нашмъркани. Червената Корнелия ще се счупи от шпагати между Москва и Харвард под мазния кебапчийски съпровод на „Бела роза“ за любители на държавната софра. По села и по паланки Бойко Борисов се надвиква истерично със собствените си корупционни призраци, скрити в чекмеджета с кюлчета, в тайни газови договорки с Путин, в разграбените активи на КТБ или в огледалото, от което продължава да му намига недосегаемият г-н Пеевски. Няма нужда да напомням за фалцетните арии на Копейкин в прослава на руския ядрен рекет срещу всички американски агенти по света, но главно у нас, за да му хрумнат на човек все медицински метафори. Атмосферата преди четвъртия извънреден вот у нас наподобява лудница, от която санитарите са забегнали, а психиатрите са се обесили. Някои от тях съвсем заслужено впрочем, тъй като не пропускаха да внушават на откачалките, че Русия граничи с Бога и е непобедима. То сега се вижда колко е непобедима, като Путин мобилизира куцо и сакато за пушечно месо под украинския напор да изрита орките от земята си. Освен това, с Бог граничи не друг, а Дяволът в неговия неизтребим и завистлив гняв срещу властта на Доброто над злото в човешките души. Така че Сатаната отново е на посещение в Москва, много по-коварен от образа на Воланд в „Майстора и Маргарита“ на Булгаков. А ние тук си играем на избори, които да разчистят пътя на Рогатия до жълтите павета в София, благодарение на колаборационисти, на корумпета и на четирихилядници, наети да превърнат инструментите на демокрацията в обект на погнуса и на отвращение. На път са да успеят. Възложили са на подопечната им социология на повикване от тяхно име да потрива ръце, че избирателната активност щяла да бъде рекордно ниска. Това кара копейки, герберони, солдафони, каскетоносители, чалгаизпълнители да тържествуват предварително, че вече са видели сметката на все още невръстната и неопитна промяна, която за осем месеца на власт се опита да изправи прегърбената стойка на България. Но не й стигнаха уменията и времето да се съюзи с политическия разум така, че да лидира безкомпромисно над мрежите от мутри и ченгета, изплетени от национални предателства и корупция с дъх на руски газ зад европейската фасада на окрадената ни демокрация. Така че, да, чакам изборите в неделя като човек, измъчен от зъбобол, след маса менте терапии за облекчаване на болката. Но предпочитам да ми извадят зъба без упойка, вместо да ме разяжда гангрената от съмнения и от страхове, че от моя вот не зависи нищо. Зависи, зависи… Най–малкото това, с какви очи ще се погледна в понеделник в огледалото. Освен това този избор е фундаментален – той е между „Life“ и „Жизнь“.
„Life или Жизнь“ – малката проповед от еп. 175 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Чакам тези избори в неделя с нетърпение, да знаете. Обаче тръпката е кофти. Все едно адски те мъчи зъбъбол, но не искаш да си смениш зъболекаря, за да не попаднеш на някой, дето ще ти изкърти челюстта. Но пък твоят се плацика на някъде по морето и трябва да го дочакаш, за да каже ще го бъде ли тоя проклет зъб или ще се сдобиеш с дупка в усмивката. Впрочем, ето това е илюстрация на принудата да избереш по-малкото зло – оправданието на всички избори в България – и лични, и политически. Но пък политическите напоследък толкова зачестиха, че за четвърти път в рамките на година човек вече не знае кое е по-малкото зло, щом държавата изглежда все по-неизлечимо болна и немощна, обитателите й все по-озлобени и разделени, а самозвани фюрерчета със съмнителен психиатричен статус и с покритие от 5 копейки все по-настървено драпат на свой ред към вимето на властта. Естествено, В името на народа и неговото историческо безпаметство. Тоз народ вече не знае по кой път да хване, зашеметен от най–гнусната политическа чалга, която се е ляла по нашите земи от екрани, от дивани, от фейсбуци и от жълто-кафяви медийни клоаки. Пропагандната какофония дъни отвсякъде. От служебния министерски гълъбарник, сътворен от президента Румен Радев, ехтят кремълски частушки, в които неприлично се римуват руски газ и български продажен гъз (с извинение). От дивана в своя телевизионен бункер шоуменът Слави ръси в такт 7/8 популистки лакърдии за наивници с промити мозъци, нашмъркани. Червената Корнелия ще се счупи от шпагати между Москва и Харвард под мазния кебапчийски съпровод на „Бела роза“ за любители на държавната софра. По села и по паланки Бойко Борисов се надвиква истерично със собствените си корупционни призраци, скрити в чекмеджета с кюлчета, в тайни газови договорки с Путин, в разграбените активи на КТБ или в огледалото, от което продължава да му намига недосегаемият г-н Пеевски. Няма нужда да напомням за фалцетните арии на Копейкин в прослава на руския ядрен рекет срещу всички американски агенти по света, но главно у нас, за да му хрумнат на човек все медицински метафори. Атмосферата преди четвъртия извънреден вот у нас наподобява лудница, от която санитарите са забегнали, а психиатрите са се обесили. Някои от тях съвсем заслужено впрочем, тъй като не пропускаха да внушават на откачалките, че Русия граничи с Бога и е непобедима. То сега се вижда колко е непобедима, като Путин мобилизира куцо и сакато за пушечно месо под украинския напор да изрита орките от земята си. Освен това, с Бог граничи не друг, а Дяволът в неговия неизтребим и завистлив гняв срещу властта на Доброто над злото в човешките души. Така че Сатаната отново е на посещение в Москва, много по-коварен от образа на Воланд в „Майстора и Маргарита“ на Булгаков. А ние тук си играем на избори, които да разчистят пътя на Рогатия до жълтите павета в София, благодарение на колаборационисти, на корумпета и на четирихилядници, наети да превърнат инструментите на демокрацията в обект на погнуса и на отвращение. На път са да успеят. Възложили са на подопечната им социология на повикване от тяхно име да потрива ръце, че избирателната активност щяла да бъде рекордно ниска. Това кара копейки, герберони, солдафони, каскетоносители, чалгаизпълнители да тържествуват предварително, че вече са видели сметката на все още невръстната и неопитна промяна, която за осем месеца на власт се опита да изправи прегърбената стойка на България. Но не й стигнаха уменията и времето да се съюзи с политическия разум така, че да лидира безкомпромисно над мрежите от мутри и ченгета, изплетени от национални предателства и корупция с дъх на руски газ зад европейската фасада на окрадената ни демокрация. Така че, да, чакам изборите в неделя като човек, измъчен от зъбобол, след маса менте терапии за облекчаване на болката. Но предпочитам да ми извадят зъба без упойка, вместо да ме разяжда гангрената от съмнения и от страхове, че от моя вот не зависи нищо. Зависи, зависи… Най–малкото това, с какви очи ще се погледна в понеделник в огледалото. Освен това този избор е фундаментален – той е между „Life“ и „Жизнь“.