След ужаса с надрусания, татуиран като канибал Георги Семерджиев, който буквално размаза две момичета с джипката си на столичен булевард, просто недоумявам: ние общество ли сме или сборище от заблудени, скарани с разума идиоти? Как е възможно след подобен кошмар все още да се надяваме, че има шанс за някакво политическо изцеление на обезумялата от безхаберие, крадене и човешка низост държава? Ние слепи ли сме, малоумни ли сме да не проумеем, че случаят „Семерджиев“ е като снимка след ядрено-магнитен резонанс, която показва, че туморът на аморалността, на беззаконието вече е поразил до N-та степен цялата система. Институции, власти, служби, кадри – всичко е заразено. Самата тъкан на държавността пред очите ни се превръща в пихтия. И то се видя на самото местопрестъпление и в безумното щуране на разни отговорни фактори и медии след него, че всички са в тази слузеста каша от прокурори, следователи, полицаи с манталитет на мутри и полицайки с вид на проститутки, наркозависими, наркотрафиканти, агенти под прикритие и прикрити закононарушители. Всички са в кюпа! Болните клетки са инфектирали здравите, доколкото ги е имало. Семерджиев и неговата помагачка в полицейска униформа, силиконовата парцалеса от не знам кое си софийско районно на МВР са само най-зрелищната част на този зловещ карцином. Изглеждат като клетките на СПИН, ако сте ги виждали. Наблюдавани под микроскоп те удивително приличат на цветя, но екзотични, хищни, отвратителни цветя. Занимават ни с тях като с някаква диаболична атракция. А през това време министри и магистрати се гънат и мънкат пред камерите. Излъчват безпомощност и страх, прехвърлйки си един на друг вината за гледката, която лъсна след експонирането на един деградирал изверг, като протеже на службите и на прокуратурата. Той е брънка от веригата – онази верига, свързала в подъл съюз подземния свят и служебните пазители на законността зад фасадата на държавността. Барабар с обслужващия персонал от политици, наети да я пребоядисват от избори на избори. Колко на кухо кънтят на фона на този разпад, осветен от Семерджиев, разправиите в парламента кой да вземел мандат за правителство, което да отложи смъртната присъда не само на това, поредно Народно събрание, поразено от деменция. На тази съмнителна карта е заложена цялата политическа система, изгнила от корупционната гангрена. Че положението изглежда неспасяемо показа с отчаяната си физиономия дори бойкият вътрешен министър в оставка Бойко Рашков след лавината от разкрития за екзекутора от джипката-убиец. И по всичко изглежда, че започналото разтакаване по съдилищата ще отмие спомена за жертвите и за палача им. Както се случи с дрогирания убиец на Милен Цветков при почти идентична катастрофа на метри от сегашното местопрестъпление преди две години. С каквито и страхотии да ни заливат всеки ден по телевизорите за надрусани и пияни зад волана, за заклани старци, за удушени жени и пребити деца, резултатът е един и същ: безнадеждност и безпътица. Депресия и апатия сред населението. Врява и безумство в политическия диспансер. Защото в държава, поразена от мафиотски карцином, промяната в ръцете на ентусиазирани, но неопитни лечители, пък дори и с харвардски дипломи. А тя изглежда като закъсняла или недотам решителна химиотерапия, годна да спре разложението. Още повече с износена апаратура и с кадри, подбирани с години по шуробаджанашки образец. А също и по съветския, ченгеджийски модел на преклонената главичка пред силовака на деня. Както и на безнаказаното крадене от основите до върха на управленската пирамида. И докато образи като Борисов, Пеевски и Гешев продължават да са медийните символи на политическата прозорливост и на моралната безукорност, така ще е. Животът и смисълът да се обитава държава като България все повече ще приличат на смъртоносно надиграване със случайността, въплътена в мощния джип на овластена мутра. Има ли изход? Да. И изходът е „Продължаваме промяната“ да се преименува в „Преосноваваме държавата“, начело със смели и неподкупни сърца, които да започнат от нулата, от Велико народно събрание, което да наложи един единствен култ. Към личността на Темида. Тогава националният интерес и националната сигурност ще се погрижат сами за себе си. Без агенти, без резиденти в ролята на премиери и президенти, без корпулентни изпълнители на планове ала Решетников и без раздавачи на порции от народната баница, без „набивачи“ на обръчи от фирми…
„Преименувайте Промяната!“ – малката проповед от еп. 170 на „Честно казано с Люба Кулезич”
След ужаса с надрусания, татуиран като канибал Георги Семерджиев, който буквално размаза две момичета с джипката си на столичен булевард, просто недоумявам: ние общество ли сме или сборище от заблудени, скарани с разума идиоти? Как е възможно след подобен кошмар все още да се надяваме, че има шанс за някакво политическо изцеление на обезумялата от безхаберие, крадене и човешка низост държава? Ние слепи ли сме, малоумни ли сме да не проумеем, че случаят „Семерджиев“ е като снимка след ядрено-магнитен резонанс, която показва, че туморът на аморалността, на беззаконието вече е поразил до N-та степен цялата система. Институции, власти, служби, кадри – всичко е заразено. Самата тъкан на държавността пред очите ни се превръща в пихтия. И то се видя на самото местопрестъпление и в безумното щуране на разни отговорни фактори и медии след него, че всички са в тази слузеста каша от прокурори, следователи, полицаи с манталитет на мутри и полицайки с вид на проститутки, наркозависими, наркотрафиканти, агенти под прикритие и прикрити закононарушители. Всички са в кюпа! Болните клетки са инфектирали здравите, доколкото ги е имало. Семерджиев и неговата помагачка в полицейска униформа, силиконовата парцалеса от не знам кое си софийско районно на МВР са само най-зрелищната част на този зловещ карцином. Изглеждат като клетките на СПИН, ако сте ги виждали. Наблюдавани под микроскоп те удивително приличат на цветя, но екзотични, хищни, отвратителни цветя. Занимават ни с тях като с някаква диаболична атракция. А през това време министри и магистрати се гънат и мънкат пред камерите. Излъчват безпомощност и страх, прехвърлйки си един на друг вината за гледката, която лъсна след експонирането на един деградирал изверг, като протеже на службите и на прокуратурата. Той е брънка от веригата – онази верига, свързала в подъл съюз подземния свят и служебните пазители на законността зад фасадата на държавността. Барабар с обслужващия персонал от политици, наети да я пребоядисват от избори на избори. Колко на кухо кънтят на фона на този разпад, осветен от Семерджиев, разправиите в парламента кой да вземел мандат за правителство, което да отложи смъртната присъда не само на това, поредно Народно събрание, поразено от деменция. На тази съмнителна карта е заложена цялата политическа система, изгнила от корупционната гангрена. Че положението изглежда неспасяемо показа с отчаяната си физиономия дори бойкият вътрешен министър в оставка Бойко Рашков след лавината от разкрития за екзекутора от джипката-убиец. И по всичко изглежда, че започналото разтакаване по съдилищата ще отмие спомена за жертвите и за палача им. Както се случи с дрогирания убиец на Милен Цветков при почти идентична катастрофа на метри от сегашното местопрестъпление преди две години. С каквито и страхотии да ни заливат всеки ден по телевизорите за надрусани и пияни зад волана, за заклани старци, за удушени жени и пребити деца, резултатът е един и същ: безнадеждност и безпътица. Депресия и апатия сред населението. Врява и безумство в политическия диспансер. Защото в държава, поразена от мафиотски карцином, промяната в ръцете на ентусиазирани, но неопитни лечители, пък дори и с харвардски дипломи. А тя изглежда като закъсняла или недотам решителна химиотерапия, годна да спре разложението. Още повече с износена апаратура и с кадри, подбирани с години по шуробаджанашки образец. А също и по съветския, ченгеджийски модел на преклонената главичка пред силовака на деня. Както и на безнаказаното крадене от основите до върха на управленската пирамида. И докато образи като Борисов, Пеевски и Гешев продължават да са медийните символи на политическата прозорливост и на моралната безукорност, така ще е. Животът и смисълът да се обитава държава като България все повече ще приличат на смъртоносно надиграване със случайността, въплътена в мощния джип на овластена мутра. Има ли изход? Да. И изходът е „Продължаваме промяната“ да се преименува в „Преосноваваме държавата“, начело със смели и неподкупни сърца, които да започнат от нулата, от Велико народно събрание, което да наложи един единствен култ. Към личността на Темида. Тогава националният интерес и националната сигурност ще се погрижат сами за себе си. Без агенти, без резиденти в ролята на премиери и президенти, без корпулентни изпълнители на планове ала Решетников и без раздавачи на порции от народната баница, без „набивачи“ на обръчи от фирми…