Сериалът, посветен на аварията в Чернобил, счупи всички рекорди по рейтинг и доведе до увеличаване на туристите в Припят. Наложи се да се сформират екипи, които да събират боклуците след туристическите групи.
- Реклама -
След аварията през 1986-та са изхарчени милиарди за преодоляване на радиацията в региона. По официални данни в Припят са се върнали около 350 000 местни жители след катастрофата. Градът е бил напълно пуст до 2011-та, когато Украйна отваря района за ограничени посещения.
Пластмасови бутилки и такива от алкохол са сред най-честите замърсители, оставяни от туристите. Интересен факт е, че боклуци, оставени от времето на аварията, днес не се считат за отпадъци, а за исторически артефакти и се оставят непокътнати. Те не се пипат и изхвърлят.
Сред почистващите екипи има и бивши служители в Чернобил. Те смятат, че почистването и съхранението на града в някогашния му вид е наложително. Олекси Бреуз е един от някогашните работници в атомната централа.
„Туризмът се разви до степен, в която не може да бъде спрян. Боклукът, оставен от туристи, също показва колко хора посещават мястото. Но не е важен фактът, че туристите правят боклук, а това, че е нужно почистване. Този град е музей, макар да няма такъв статут официално.“
Радиационните нива в района са много по-ниски отколкото през 1986-та. Въпреки това все още са много по-високи от нормалните. Работниците в зоната не могат да прекарват много време там.
Сериалът, посветен на аварията в Чернобил, счупи всички рекорди по рейтинг и доведе до увеличаване на туристите в Припят. Наложи се да се сформират екипи, които да събират боклуците след туристическите групи.
- Реклама -
След аварията през 1986-та са изхарчени милиарди за преодоляване на радиацията в региона. По официални данни в Припят са се върнали около 350 000 местни жители след катастрофата. Градът е бил напълно пуст до 2011-та, когато Украйна отваря района за ограничени посещения.
Пластмасови бутилки и такива от алкохол са сред най-честите замърсители, оставяни от туристите. Интересен факт е, че боклуци, оставени от времето на аварията, днес не се считат за отпадъци, а за исторически артефакти и се оставят непокътнати. Те не се пипат и изхвърлят.
Сред почистващите екипи има и бивши служители в Чернобил. Те смятат, че почистването и съхранението на града в някогашния му вид е наложително. Олекси Бреуз е един от някогашните работници в атомната централа.
„Туризмът се разви до степен, в която не може да бъде спрян. Боклукът, оставен от туристи, също показва колко хора посещават мястото. Но не е важен фактът, че туристите правят боклук, а това, че е нужно почистване. Този град е музей, макар да няма такъв статут официално.“
Радиационните нива в района са много по-ниски отколкото през 1986-та. Въпреки това все още са много по-високи от нормалните. Работниците в зоната не могат да прекарват много време там.
