Високите цени на енергията и намаляващият износ са довели до обедняване на всяко германско домакинство с 2 500 евро. Тази рецесия може да стане необратима.
Германия се приближава до точката, от която няма връщане назад. Бизнес лидерите го знаят, населението го усеща, но политиците досега не са успели да намерят отговори.
В резултат на това най-голямата икономика в Европа е поела по пътя на упадъка, който заплашва да стане необратим.
След пет години на стагнация германската икономика вече е с 5 % по-малка, отколкото би била, ако тенденцията на растеж отпреди пандемията се беше запазила.
Нещо повече, според оценките на Bloomberg Economics, изоставането ще бъде трудно наваксано поради структурни насрещни ветрове – като загубата на евтина руска енергия и проблемите на автомобилните производители „Фолксваген“ и „Мерцедес-Бенц“, които все по-трудно успяват да се справят с китайските си конкуренти. Намаляващата конкурентоспособност на националната икономика означава, че всяко германско домакинство губи около 2500 евро (2600 долара) годишно.
Канцлерът Олаф Шолц получи вот на недоверие. При предсрочни избори ще има възможност за промяна на курса, но сегашното бавно влошаване на ситуацията не насърчава спешни действия. Поради това съществува риск реакцията да бъде бавна и недостатъчна за справяне с основните проблеми.
„Германия няма да се срине за една нощ. Именно това прави този сценарий толкова ужасяващ“, отбелязва Ейми Уеб, основател и главен изпълнителен директор на Института „Бъдещето днес“ – организация, която консултира германски компании по въпросите на стратегията. „Това е много бавен, много продължителен упадък. Той не засяга компаниите, не засяга градовете, а цялата страна и повлича със себе си и Европа“.
На практика това изглежда по следния начин: Германия губи все по-голяма част от енергоемкото си производство и износ, тъй като предприятията в несигурно положение ограничават вътрешните инвестиции. Тъй като жизненият стандарт спада, избирателите търсят виновни, а социалното напрежение отблъсква чуждестранните таланти, от които страната отчаяно се нуждае. И този токсичен коктейл от предпазливост и недоволство ще се разпространи в цяла Европа.
„Животът на всички малко по малко става все по-лош и по-лош и така до самия край“, казва Уеб.
Години на лоши решения и поредица от неуспехи разрушиха икономическия модел на Германия точно когато останалата част от Европа се нуждае от нейната индустриална сила, за да помогне на региона да не изостава от Китай, да се справи с последиците от кризата в Украйна и да се противопостави на изолационистките действия на Съединените щати. Вместо това Германия преживява най-тежката си криза от обединението насам.
Преди 35 години падането на Берлинската стена сплоти германците около мащабен план за интегриране на бившия комунистически Изток. Сега страната е дълбоко политически разделена и е малко вероятно разделените избиратели да дадат ясен мандат на администрацията, която ще дойде на власт след изборите през февруари.
„Конкурентоспособността на германската промишленост се е влошила. Разрастващите се чуждестранни пазари не дават импулси за растеж както преди“, заяви ръководителят на Бундесбанк Йоахим Нагел в реч в Люксембург по-рано този месец.
След спречкване със Свободната демократическа партия (СвДП), която е за по-силна подкрепа за предприемачите, Шолц „спусна завесата“ на своето правителство, предлагайки вот на доверие в парламента, който не може да спечели. Това доведе до предсрочни избори, които биха могли да се проведат на 23 февруари, седем месеца по-рано от планирания край на мандата му. При все това ситуацията поражда опасения за още по-големи политически предизвикателства.
Кандидатът на Християндемократическия съюз (ХДС) за канцлер е Фридрих Мерц, но предложените от него предпазливи реформи няма да са достатъчни, за да преобразят икономиката, която трябва да осигури благосъстояние на 84 милиона души.
„Проблемите на Германия няма да изчезнат от само себе си. Коригирането на икономическата политика, повишаването на производителността и отстраняването на причините за високите цени на енергията трябва да бъдат приоритетни за следващото правителство“, каза Джейми Ръш, ръководител на отдел „Европа“ в Bloomberg Economics.
Мерц се стреми да се върне към политиките, които някога стимулираха следвоенното възстановяване на Германия и които включваха ниски данъци, ограничено регулиране и основни социални помощи. Като цяло това означава намаляване на ролята на държавата и произтичащото от това нежелание за значително разхлабване на ограниченията върху държавните разходи, известни като дългова спирачка.
„Това, от което се нуждаем, не е правителство, затънало в дългове, а нов политически курс, който да се занимава с корените на проблемите“, заяви Мерц пред радио „Дойчландфунк“ в края на ноември. „Докато не направим радикални корекции в разходната част, със сигурност няма да има промяна в дълговата политика“, добави той.
За разлика от тях социалдемократите, ръководени от Шолц, подкрепят по-съществени промени в конституционните правила за вземане на заеми. Те също така обещаха да защитят работните места в „застаряващите“ отрасли като стоманодобива и автомобилостроенето и да субсидират цените на енергията, за да подкрепят предприятията.
Управляващата лявоцентристка партия е на трето място в социологическите проучвания, изоставайки значително от консерваторите от ХДС, които имат двойно по-голяма подкрепа. Надеждите на Шолц за преизбиране се основават отчасти на цинични очаквания, че Мерц, който е склонен към противоречиви коментари за жените и чужденците, ще отблъсне избирателите.
Ако може да се сформира „голяма коалиция“ само от две партии – същата коалиция, която някога номинира следвоенния канцлер на Германия – ще се избегне неустойчив тристранен съюз. Но това далеч не е гарантирано, тъй като разочарованите гласоподаватели посягат към маргиналните партии.
Дясната „Алтернатива за Германия“ е на второ място в проучванията на общественото мнение, а левият Съюз Сара Вагенкнехт може да влезе в Бундестага само година след създаването си. Заедно те се ползват с подкрепата на около една четвърт от избирателите.
Докато икономистите и бизнесмените настояват за намаляване на бюрокрацията, модернизиране на инфраструктурата и ускоряване на цифровизацията, политическите разногласия заплашват да задържат Германия на пътя, насочен към запазване на статуквото, а не към бъдещето. Тази тенденция предшества Шолц.
По време на 16-годишния мандат на Ангела Меркел като канцлер беше приет противоречив закон за тавана на дълга, който доведе до недостатъчни инвестиции в отбраната, транспорта и образованието. То също така увеличи зависимостта на Германия от евтината руска енергия – слабост, която стана очевидна след началото на конфликта в Украйна.
„Ако това ще помогне, можете да обвините Меркел“, заяви бившият канцлер на ХДС в края на ноември по време на събитие по повод излизането на мемоарите ѝ. „Но аз не мисля, че с това помагаме на страната“.
Защитавайки работата си, Меркел заяви, че не е виновна за проблемите, пред които е изправена страната, и заяви, че Социалдемократическата партия на Германия (СДПГ) – неин партньор през три от четирите ѝ мандата – не се интересува от увеличаване на разходите за отбрана. Тя също така обвини „Зелените“, че не искат да разхлабят регулациите, въпреки че никога не е била част от съюз с това екологично движение.
Докато списъкът с проблеми се удължава, потенциалът за икономически растеж на Германия – темпът, с който икономиката може да расте, без да предизвиква инфлация – се е свил до 0,4 %, според изчисленията на Съвета на икономическите експерти на страната. Когато към това се прибавят и неизбежните циклични колебания, рискът от изпадане в рецесия става съвсем реален.
„Трябва най-накрая да създадем привлекателни условия за компаниите“, казва Вероника Грим, член на групата на независимите икономически съветници на правителството и професор в Техническия университет в Нюрнберг. Тя призова следващото правителство да приеме широкообхватна програма за възстановяване на конкурентоспособността.
Грим заяви също, че е необходима програма за реформи, подобна на плана „Дневен ред 2010“, изготвен от канцлера Герхард Шрьодер в началото на 2000 г. Този план облекчи трудовото законодателство и помогна да се проправи път за дългосрочен растеж. Този растеж тогава се дължеше и на увеличения износ за Китай, който вече се е превърнал в конкурент в областта на високотехнологичното производство, включително в лидер в производството на електрически автомобили.
За да възвърне конкурентоспособността си, Германия в крайна сметка ще трябва да харчи повече. За да настигне другите развити икономики, страната ще трябва да увеличи годишните инвестиции в инфраструктурата и други публични сектори с около една трета до 160 млрд. евро, според Bloomberg Economics. Това увеличение се равнява на повече от 1 % от БВП.
Дори и икономическият растеж да смекчи въздействието на увеличените заеми, фискалното разхлабване е малко вероятно. Въпреки че се обсъжда облекчаване на правилата, ограничаващи нарастването на нетния дълг до 0,35 % от БВП, конституционните промени са малко вероятни в политически фрагментираната Германия.
Малките и средните предприятия също изостават, като разходите им за оборудване са с повече от 9% по-ниски от нивата преди пандемията. Неотдавнашно проучване сред семейни предприятия показа, че почти половината от тях дори не планират да заменят счупеното оборудване, обвинявайки за това бюрокрацията и непредсказуемата политика. По същество това е вот на недоверие към икономиката, която се бори да запази статута си на трета по големина в света.
„Бързата деиндустриализация на Германия изисква дълбоко преосмисляне на това какво всъщност означава „германска икономика“, каза старши макростратегът на „Рабобанк“ Стефан Купман. „Засега няма ясни признаци, че това се случва.“
Но не всичко е мрачно. Германия има най-ниския коефициент на задлъжнялост от всички страни от Г-7, което ѝ дава възможност да харчи, ако има политическа воля. Краткосрочните перспективи също могат да бъдат сравнително добри, като икономистите предвиждат умерено възстановяване.
Въпреки това „политиците не бива да приемат това като знак, че реформите стават по-малко спешни“, каза Саломон Фидлер, икономист в „Беренберг Банк“.
Освен това в Германия се намират половината от „скритите шампиони“ – малки компании, които са световни лидери в своите отрасли. Много от тях принадлежат към т.нар. Mittelstand (малки и средни предприятия), включително вековни компании, които са преживели войни и хиперинфлация.
„Повечето от техните продукти са незаменими“, отбелязва Херман Саймън, който е автор на няколко книги за тези компании. „Това създава известна стабилност, но не и гаранции за бъдещето. Основното условие, за да станете утре отново световен шампион, е иновацията“.
Проблемите на Германия не могат да бъдат пренебрегвани. Икономисти от Bantleon (швейцарско дружество за управление на активи – бел. ред.) прогнозират, че възхваляваната автомобилна индустрия на страната ще загуби пазарен дял и ще ускори преместването на производството в чужбина. В резултат на това през следващите десет години отрасълът ще загуби до 40 % от производството с добавена стойност в Германия.
Борбата се превърна в открита конфронтация: „Фолксваген“ е изправен пред стачки заради плановете за закриване на няколко завода в Германия; „Шефлер“, „Бош“ и „Континентал“ са изправени пред съкращения на производството. Като цяло германските компании от класацията Fortune 500 Europe са обявили над 60 000 съкращения през тази година.
„ТисенКруп“, най-големият производител на стомана в Германия и един от концерните, стоящи зад индустриализацията, е една от тези компании, които намаляват вътрешните си разходи. Концернът планира да съкрати работната сила на своето подразделение за стомана с около 40 % и да затвори две доменни пещи през това десетилетие.
„Стабилността на германската икономическа система, каквато я познаваме от десетилетия, се разпада“, заяви главният изпълнителен директор на „ТисенКруп“ Мигел Лопес. „Няма съмнение, че трябва да действаме незабавно“, призова той.
Не е смешно. Трагично е.