„Фридрих Науман“: Вучич е оръдие на Путин

Сърбия преследва политиката на „Сръбски свят“, вдъхновена от концепцията на „Руски свят“, се казва в анализ на германската фондация „Фридрих Науман“. Според доклада тази програма е в основата на великосръбските амбиции, които доведоха до кървави конфликти по време на разпада на Югославия.

Анализът подчертава, че проправителствените медии в Сърбия активно разпространяват руска пропаганда, представяйки Русия в позитивна светлина и демонизирайки Запада. Президентът Александър Вучич е имал 17 срещи с руския президент Владимир Путин и през 2019 г. получи орден „Александър Невски“ – високо признание, което обикновено се връчва на велики руски личности.

„Националната авиокомпания Air Serbia продължава да извършва полети до Москва и други руски градове няколко пъти седмично, а близо до Ниш функционира руско-сръбски хуманитарен център, който западните наблюдатели определят като база за руското разузнаване“, се посочва в доклада.

Според фондацията, режимът на Вучич систематично подкопава независимостта на държавните институции, включително парламента, съдебната система и местните власти. В доклада се отбелязва, че членството в управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП) е ключово за достъп до държавни позиции.

„Около 10% от населението на Сърбия са членове на СПП, което осигурява важна база за манипулиране на избори. Тези членове са длъжни да осигуряват гласове от своите семейства и колеги“, пише в анализа.

Германската фондация сравнява управлението на Александър Вучич с риалити шоу, в което президентът доминира обществения живот. „Вучич се появява на телевизионните екрани почти всеки ден, често говорейки с часове, за да представи грандиозни истории за инвестиции, инфраструктурни проекти и конспиративни заплахи“, се казва в доклада.

Според анализа, режимът активно атакува критични медии, журналисти и политици, обвинявайки ги в заговори срещу президента и страната.

Докладът на „Фридрих Науман“ подчертава, че Сърбия продължава да следва политика, несъвместима с принципите на ЕС, като отказва да хармонизира външната си политика и да наложи санкции на Русия. Тази политика засилва руския геополитически натиск и подкопава европейската интеграция на страната.