Малката проповед от еп. 276 на „Честно казано с Люба Кулезич” по ТВ „Евроком“
„Дания отвръща на удара: иска да купи от Тръмп Калифорния“. Това многозначително заглавие плъзна из медиите в началото на тази седмица. Фактчекърите трябва да са подскочили от ужас да не би и държавната БТА да е започнала да разпространява фалшиви новини. Но не, новината се оказа съвсем истинска въпреки, че някои леконравни сайтове я окачествиха като майтап. Майтап, но напълно съизмерим с психопатната сериозност, с която Тръмп поиска да си купи Гренландия. А ако датчаните не се навият, просто да я анексира. Да анексира най-голямата островна перла от короната на скандинавското кралство в интерес на икономическата сигурност на Щатите. Датската министър-председателка Мете Фредериксен поряза мераците на Тръмп с едно студено „Не, Гренландия не се продава“. Отговорът на гренландския премиер не беше по-благовъзпитан. “Бъдещето на Гренландия ще бъде решено от Гренландия“. И с тази размяна на любезности темата трябваше да бъде изпратена (поне временно) във фризера на дипломатическите гафове. Обаче пак не. Идеята Дания да си купи Калифорния тръгна като анонимна, уж сатирична петиция, обаче за часове се превърна в световна новина и само за няколко часа събра 200 000 подписа с тенденцията те да станат половин милион. Но защо е важен карикатурно-пародийният характер на посланието, че окупационните мераци на „оранжевия палячо“, както го наричат, са израз на опасна геополитическа лудост, която трябва да бъде лекувана, разобличена и неутрализирана овреме? При това с нестандартни средства – художествени, публицистични, поднесени с огромно достойнство и с отказ от блюдолизане пред тираничното перчене, преди това да е довело до въоръжени конфликти и глобални сътресения, както се е случвало на нещастната ни планета. Разказвам ви този знаменателен сюжет, защото той рязко контрастира с неизлечимите традиции на родното политическо слагачество, келепирджийство, хитруване, ветропоказателство, фалшиви битки, навеждане в посока изток или запад, и то в зависимост от геополитическите капризи на поредния Голям брат. Затова у нас политическите циркаджилъци се самовъзпроизвеждат във всякакви партийни разцветки и с идеологически маски, които се сменят без почивен ден. Примерите за тази самородна бездарна карикатурност са толкова много, че дори продуктивни и невъзпитани карикатуристи като Чавдар Николов и Христо Комарницки не могат да й насмогнат да я пресъздават. В разгара на безпощадно подигравателната датска антитръмп кампания, сред нашите политически мъжеподобия, снабдени с власт, се случи точно обратното. Новоизгрялото българско светило в Холивуд Мария Бакалова внезапно беше натирена и изчегъртана от кампания на Външното ни министерство за падането на визите за Щатите. Начинанието е на стойност 330 000 лв. , парите са усвоени от продуцентите с модерен патриотичен профил Иван и Андрей за рекламни клипове със звездното участие на Мария. Междувременно обаче Тръмп се завърна в Белия дом, а нашата хубавелка цъфна в ролята на първата му жена Ивана във филмова сатира за неговите знойни креватни похождения. Нашите външнополитически корифеи, начело с Бойко Борисов разбира се, като главен специалист по „поцелуйковщина“ между Вашингтон, Брюксел и Москва спешно предприеха акция, позната под мотото „връзване на гащите“. Групата на т.нар. „опосуми“ беше натирена, барабар с нашата холивудска гордост от кампанията. Но харчовете пак си останаха на наш гръб, естествено. Срамът също, ако вече не сме изгубили колективната си способност да се срамуваме. За капак, творческият гений на Борисов роди идеята Силвестър Сталоун да ни оправи бакиите с Тръмп, понеже е от малкото тръмписти в Холивуд, но пък защо на Силвестън Сталоун да му пука за България – историята мълчи. Бойко също си тръе. Обаче в замяна гръмна новината, че Сталоун бил поканил Бакалова за главната роля в новия си филм „Моят шедьовър“, чиито снимки щели да започнат през лятото. В апогея на злорадството по този повод обаче се разбра, че това е новина от 2023-та, а подобен филм на Сталоун засега няма. И на фона на тази мизерна политико-продуцентска трагикомедия заглавието, че Дания иска да купи Калифорния съвсем не звучи като майтап, а като самосбъдващо се пророчество в един умопобъркан свят с разместени полюси и ценности. В замяна на това цялата ни държава с всичките й геополитически фликфлаци все повече прилича на майтап от ерата на Бай Тошо. Майтап, озвучен от безсмъртния му характерен смях в чест на страхопъзльовщината, превърната в модел на оцеляване и досега.