Виждам, че за една част от „балона“ се оказвам от „лошите“, защото не спирам да задавам въпроси за записите. Нямам проблем с това, уважавам всяко мнение, не цензурирам никого и не съм тънкообиден. Това написа в социалните мрежи разследващият журналист Андрей Янкулов.
„Държа обаче да дам една перспектива на онези, които не виждат всяко нещо през призмата на „с нашите“ или „против нашите“, които категории, да си го кажем откровено, се менят доста бързо в зависимост от моментната конюнктура. Ако въпросите за записите са „против нашите“, понеже самите записи са пуснати без никакво съмнение от тези, които дърпат конците на разпадащото ни се правосъдие, то какво е неглижирането на записите?“
Янкулов е на мнение, че записите дават информация за влияние на криминалната организация на Петьо Еврото върху политическо решение, каквото е окончателното предложение от българското правителство за назначавене на ръководителя на българския офис на Европрокуратурата.
„С какви аргументи такова нещо може въобще да бъде неглижирано? Ами че ако ние не говорим за това, не настояваме за изясняване на този казус изцяло, а напротив – гледаме да го заметем под килима, какво от това, което зависи от нас, правим, за да покажем нетърпимостта си към това порочно кадруване и да поискаме неговата промяна? Не се ли обричаме така на още много от същото занапред (включително при назначаването на наследника на сегашния ни европейски прокурор), при което единствената ни опция ще остане да палим свещи и да се надяваме как някой от така селектираните щял в някакъв момент да се „еманципира“?
Нима сме готови да пропуснем и тази възможност за пълен граждански и политически натиск за разплитане на тези адски зависимости, в които се е овъртолило правосъдието ни, видни и през избора на европейския ни прокурор, само защото, видите ли, нея сега сме я писали „от нашите“ и да нямало „приятелски огън“!?, пита Янкулов.
Съжалявам, но аз не мога да разбера такова поведение.