Управлението е поредица от трудни решения. Моето първо дойде още във вечерта на изборите – дали да тръгна по познатия път на договорки и зависимости или да рискувам и да остана верен на обещанието за промяна. Избрах второто. Това написа кметът на София Васил Терзиев.
„Софиянци не ме избраха, за да правя безпринципни сделки. Избраха ме да прекъсна старите схеми, да спра безконтролното харчене, да върна контрола в ръцете на хората. Да спра презастрояването, да оздравя системите, да строя – детски градини, тротоари, метро. И най-вече – доверие.“
Знам, че съпротивата е силна – от саботажа в СОС до призивите за оставка. Знам откъде идва. Когато не се обаждаш на Борисов, не молиш Пеевски за одобрение и не си в обкръжението на Таки, Красьо Черния, Вълка, Орлин Алексиев и другите сиви кардинали на стария модел – системата отвръща. С натиск, със сплашване, през синдикати, институции, контролирани медии. През заплахи.
Но аз не дойдох да се харесвам на силните на деня. Дойдох да върша работа: да въведа правила, отчетност и да спра разхищенията. Ако има мнозинство в СОС, то ще бъде изградено на принципи: подкрепа за политики в интерес на града, прозрачност, отговорност и открит диалог. Ще говоря с всеки, който работи почтено. Но никога за сметка на принципите. И никога за сметка на хората.
София не е сделка. София е кауза.