„Изкуственият интелект не е съвършен, защото е създаден от човек, а човекът също не е съвършен“, заявява скулпторът и бивш министър на културата Вежди Рашидов в интервю за БГНЕС.
Според него в технологиите се крие и потенциал за злоупотреба, както показва историята с превръщането на селскостопански машини в оръжия.
„Винаги има две страни – ако нещо носи добро, то непременно носи и лошо. Балансът в живота е това“, смята Рашидов и подчертава: „Не трябва да губим човешката си химия – чувствителността, емоциите и любовта“.
Химия с Ватикана и паметни срещи с папи
Връзката на Рашидов с Ватикана започва още през 1981 г., когато като млад артист печели златния медал на Ватикана на името на Данте Алигиери. Наградата му е връчена лично от папа Йоан Павел II. Оттогава той поддържа контакт с Ватикана – не само като творец, но и като министър на културата.
Сред ярките му спомени е замяната на погрешен надпис в базиликата „Санта Мария Маджоре“, който години наред съдържал объркана буква на български. „Като министър се обърнах към Ватикана, направихме нова каменна плоча и така започна моя реален диалог с тях“, казва той.
През годините е имал срещи с папа Бенедикт XVI и четири с папа Франциск, като при една от тях му подарява бронзова маска на Бетовен. „Папата я погали, а Борисов каза, че аз съм авторът – прегърна ме и химията стана“, спомня си Рашидов.
Българинът и свободата
По думите му, големият ни национален проблем е липсата на умение да боравим със свободата. „Ние сме като зависими роби. Когато ни я дадат, не знаем какво да правим с нея и пак се заробваме“, смята той.
Според Рашидов, българинът често е най-големият си враг, а ниското самочувствие подкопава националната ни идентичност. „На сцената на света има 7.5 милиарда души. И ние трябва да присъстваме – не по брой, а с качество. Никой не ни е враг, ние сами се погубваме.“
Талантите ни трябва да бъдат признати у нас
„Защо трябва един Борис Христов да отиде в Италия, за да го признаем за велик? Защо Жул Паскин трябва да напусне Видин, за да го открият в Париж?“, пита реторично творецът.
„Имаме БАН, а някои учени там са известни само до входа ѝ. Така се руши ценностната система, а с нея и самочувствието“, заключава Рашидов.