Отношението в българската здравна система е като храната там. Като чаршафите. Като тоалетните. Като грижата от санитарите. Това написа журналистът Миролюба Бенатова в социалните мрежи. Тя описа как унижението и безсърдечието се превръщат в ежедневие за хората, попаднали в болница или дом за възрастни.
Унижението отдавна е прието за норма.
Слушах младата жена, която разказва как е родила – докато й викат, че е некадърница и е поредната, отишла неподготвена.
Сетих се, че въпреки разкритията за вързани и бити хора в нелегалния старчески дом, има близки, които искат отново да остават своя роднина там.
Бенатова зададе и редица въпроси: Какво ни е? Кога сме се превърнали в такива садисти? Колко да е мъката, която да сме изживяли като общество, та да сме се обезчувствили толкова?
Тя изрази възмущение, че от „Майчин дом“ са говорили само мъже и обявили, че всичко е наред, защото майката и бебето са живи.
„Да благодариш, че излизаш жив от болница след раждане в 21 век, е цинично.
Чувала съм десетки истории като на младата жена, която разказа своето преживяване по време на раждане и знам, че не е единичен случай.“