Намираме се в приказка на Андерсен.
Приказката за новите дрехи на краля.
Трябва ни спешно едно дете. Чистосърдечно, глупаво, ненужно дете, което да умие очите на възрастните.
Детето, което всички чакаме, трябва да извика, че тиранът е гол. Докато всички хихикат, коментират, шъткат, мълчат или броят евро.
Царят, тиранът е гол.
Не защото има компромати. А защото никой не ги отрича. И никой не ги проверява.
Не защото е доказано, че във властта вървят престъпления. А защото резултатът от престъпленията е видим и ужасен.
Не защото престъпленията не могат да се докажат, докато журналисти ги коментират само като лош вкус – а защото всички са сковани от страх и най-лошата ни човешка черта къса бъдещето ни на две.
Тя е търпението към абсурда. Към телевизионния сюрреализъм, който за нас вече е четвърта стена и битийност.
Дрон, управляван от президент, който преследва премиер.
Търпението към грешки, лъжи и престъпна самоувереност може да се оправдае. Но дрон, който преследва един добър човек, на който се пречи да е добър – това е институционален кошмар. То е вече и национален риск.
Водач, който коментира компромати със себе си с идеята, че го мразят, беше достатъчно. Водач, който се кълне, че е невинен, беше предостатъчно.
Но сега имаме и дрон.
Пажове и лакеи ще добавят към дрона пеленгатори, ракети земя-въздух, кеймтрейлс и нинджи. Затова дронът е дума на деня. С идеята, че политически противник иска да убие чистотата и добротата. Лош дрон, добър човек, приказна диаболичност и нито една адекватна дума, нито една сред многото.
Във всеки театър царят се играе от поданиците. Поданиците днес трябва да чуят какво става. И инстинктът им да проработи, като на екипаж с много болен и пиян капитан. Чувате ли?!
Не, не идва дрон.
Ако бях дете, щях да кажа, че царят е луд. Но не е. По-страшно е. Поданиците са луди. Смахнати. Охахавели са.
Бог да им е на помощ.
СТАТИЯ НА ЛЕНТАТА, АВТОР МАРТИН КАРБОВСКИ: https://www.lentata.com/page_17899.html