Оля Ал-Ахмед: Такава съм-пламък, който бавно гасне, дете, което не иска да порасне

„Ваня Петкова беше една истинска Жана д’Арк.“ Това каза журналистката Оля Ал-Ахмед, която беше гост в предаването „Делници“ с водещ Николай Колев.

Оля Ал-Ахмед разказа за първото връчване на Националната награда за поезия „Ваня Петкова“. Тя беше дадена на поетесата Милка Пиналска.

Лауреатът е получила статуетка, дело на скулптора Гроздан Грозев, грамота, както и награда от частен дарител – Стефан Личев. Те са били връчени от председателя на Съюза на българските писатели (СБП) Боян Ангелов.

Журналистката, писател и поет Оля Ал-Ахмед разказа и за поетичната си книга „Цвете от куршуми“. Гостенката обясни, че автор на корицата е нейният син, а илюстрациите са на майка й Ваня Петкова и отново на сина й.

Оля Ал-Ахмед заяви, че не желае поезията й да бъде сравняване с тази на майка й. Тя посочи, че словото на Ваня Цветкова е недостижимо и космическо, докато нейното е земно.

„Куршумите, това са всичките куршуми, изстреляни по мен – в работата, в любовите, в градския транспорт. Винаги някъде там в далечината от тези гилзи ще поникне едно цвете на доброто.

„Ваня Петкова беше една истинска Жана д’Арк.“ Това каза журналистката Оля Ал-Ахмед, която беше гост в предаването „Делници“ с водещ Николай Колев.

Оля Ал-Ахмед разказа за първото връчване на Националната награда за поезия „Ваня Петкова“. Тя беше дадена на поетесата Милка Пиналска.

Лауреатът е получила статуетка, дело на скулптора Гроздан Грозев, грамота, както и награда от частен дарител – Стефан Личев. Те са били връчени от председателя на Съюза на българските писатели (СБП) Боян Ангелов.

Журналистката, писател и поет Оля Ал-Ахмед разказа и за поетичната си книга „Цвете от куршуми“. Гостенката обясни, че автор на корицата е нейният син, а илюстрациите са на майка й Ваня Петкова и отново на сина й.

Оля Ал-Ахмед заяви, че не желае поезията й да бъде сравняване с тази на майка й. Тя посочи, че словото на Ваня Цветкова е недостижимо и космическо, докато нейното е земно.

„Куршумите, това са всичките куршуми, изстреляни по мен – в работата, в любовите, в градския транспорт. Винаги някъде там в далечината от тези гилзи ще поникне едно цвете на доброто.