Решението на президента Румен Радев да подаде оставка и да навлезе активно в партийния живот предизвика мигновени и остри реакции сред политическите анализари. Според политолога проф. Милена Стефанова, бивш заместник-ректор на Софийския университет, този ход представлява отстъпление от задълженията на държавния глава и подмяна на вота на гражданите.
В ефира на радио „Фокус“ проф. Стефанова направи категоричен анализ на ситуацията, определяйки действията на Радев като бягство от отговорност. „Това за мен означава едно предателство, първо, и абдикация абсолютно от това, за което хората са го избирали“, заяви тя.
Амбиции извън президентската институция
Според анализатора поведението на държавния глава през последните девет години е давало ясни индикации за неговите намерения. Проф. Стефанова подчерта, че Радев системно е демонстрирал неудовлетворение от рамките на президентската институция. „Всъщност той през всичките тези 9 години, в които беше президент на България, ежедневно ни показваше, че тази къща там му е малка, не му харесва това да бъде държавен глава и да олицетворява единството на нацията, иска да се забърка в партийните дела и вероятно ще го направи“, коментира политологът.
Тя подложи на критика и прощалното обръщение на президента, което окачестви като „общи приказки“ и поредна атака срещу политическия елит. По думите ѝ, реториката му е представлявала „същото вадене на ножове към всички партии, към всички участващи в изпълнителната власт, в законодателната власт, към всички олигарси“.
Рисковете на реалната политика
Преходът от комфорта на „Дондуков“ 2 към „разкаляния партиен терен“ крие сериозни рискове за новия политически играч. Проф. Стефанова предупреди, че инструментите, които са работили успешно от президентската трибуна, може да се окажат неефективни в пряката политическа битка. „Ако продължава по този начин, не можем да очакваме нищо добро да ни се случи, защото с популизъм от амвона на президентската институция може, но с популизъм в политиката, хората ще го накажат много бързо“, прогнозира тя.
Експертът изрази мнение, че решението за оставката не е взето еднолично, а е резултат от външно влияние. „Не е тайна, че много дълго време имаше хора зад гърба му, които всячески се стремяха да го извадят от уюта на Президентството и да го пуснат на разкаляния достатъчно партиен терен“, посочи Стефанова, допълвайки, че предстои да видим дали той ще действа самостоятелно или други фигури ще говорят от негово име.
Новата конфигурация в парламента
Появата на политически проект на Румен Радев се очаква да пренареди сериозно парламентарната карта, като най-застрашени са по-малките формации. Според анализа на проф. Стефанова, партии като „Величие“, МЕЧ и АПС (Алианс за права и свободи) рискуват да останат извън борда при една по-висока избирателна активност, мобилизирана от новия играч.
Тя очерта възможната структура на бъдещото Народно събрание като петпартиен парламент, включващ ГЕРБ, ПП-ДБ, „Възраждане“, формацията на Радев и „ДПС-Ново начало“. На този етап обаче е твърде рано да се правят прогнози за възможните коалиционни формати в подобна конфигурация.
Ключовата роля на служебния премиер
В контекста на предстоящите процеси, изборът на служебен министър-председател остава ключов фактор. Проф. Стефанова обърна специално внимание на хипотезата, при която поста поема Андрей Гюров. „Има значение, разбира се, кой ще бъде служебен премиер, защото по него ще се позиционират и партиите“, отбеляза тя.
Според нея, ако няма правни пречки и Гюров оглави служебния кабинет, това ще промени наратива на предизборната кампания: „Ако това бъде Андрей Гюров, и там се окаже, че няма никакви правни спънки, демократичната общност ще бъде лишена от възможността да се оправдава за неуспехите си с провеждането на изборите и служебния кабинет“. В противен случай, обществото вероятно ще стане свидетел на познатата политическа реторика.
