Напрежението в Близкия изток достига критична точка, след като Вашингтон предприе мащабно военно разгръщане срещу Иран. Според международния анализатор Зорница Илиева, Съединените щати са насочили огромна военна сила към региона, заплашвайки с директна интервенция и смяна на режима в Техеран. Ситуацията провокира остра реакция не само от глобални сили като Русия и Китай, но и от ключови регионални играчи, които отказват съдействие на американската операция.
Във фокуса на събитията е дислоцирането на значителен военен ресурс. По думите на Илиева, формацията е водена от самолетоносача „Линкълн“ и включва най-съвременните технологии на американската армия. Анализаторът посочва, че армадата е много по-голяма от обичайното и цитира заявките от Вашингтон за евентуално нападение, ако Техеран не приеме поставените условия.
„Много е по-голяма, наистина, самолетоносача Линкълн, нали, с още три там хора, с 100 махол ракети F-35, F не знам си какво, 15, с такива бойни заряди, които са наистина най-модерните в американската армия“, отбелязва Илиева в своя анализ на военния капацитет.
Заплаха за режима и реакцията на Техеран
Основната цел на натиска, според анализатора, е смяна на управлението в Иран, оправдана от Вашингтон с твърдения за вътрешни социални брожения. Заплахите са стигнали до персонално ниво, визирайки ликвидирането на лидерите в Техеран. Това е принудило висшето ръководство на ислямската република да вземе крайни мерки за сигурност.
„Аятолах Хоменея слезе в един бункер и малко трудно ще го достигнат“, коментира Илиева ситуацията с върховния лидер на Иран.
В дипломатически план иранският президент Пежешкиан е потърсил подкрепа от престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман, като са проведени и разговори за търсене на изход от кризата с посредничеството на Ватикана.
Блокада от арабските монархии
Ключов момент в развитието на конфликта е категоричният отказ на монархиите от Персийския залив да съдействат на американската операция. Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия са заели твърда позиция за запазване на неутралитет и недопускане на територията им да бъде използвана за плацдарм.
„Обединените арабски емирства категорично казаха, че затварят въздушното си пространство, няма да позволят американски, там има бази, разбира се, американски военни да използват Обединените арабски емирства, за да могат да атакуват примерно Иран, а нито логистична подкрепа ще оказват“, подчертава Зорница Илиева.
Регионалното напрежение се подсилва и от религиозни фактори. Шиитските общности в съседен Ирак, които наброяват милиони, са заявили готовност да отидат на „свещена война“ в защита на Иран срещу американските сили.
Мобилизация на Изтока: Китай, Русия и Пакистан
Геополитическите съюзници на Иран – Русия и Китай, демонстрират активна подкрепа. Според информация, цитирана от Илиева, Пекин е организирал въздушен мост за военна помощ.
„Китай изпрати по информация, която идва не от запад, 20 самолета с оръжие за Иран“, посочва анализаторът.
Паралелно с това се наблюдава и активизация от страна на Пакистан, който също изпраща военни товари. „В същото време летят самолети от Пакистан, забележете, Ил-78, които са пълни в обратната посока, също с оръжие и съвременни такива ракетни устройства“, допълва Илиева, припомняйки, че Пакистан е ядрена държава и част от военно споразумение с Турция и Саудитска Арабия.
Русия, от своя страна, провежда интензивна дипломатическа дейност, използвайки преките си канали за комуникация както с Израел, така и с арабските държави, за да балансира ситуацията.
Тревогата в Анкара
Турция следи процесите с изключителна тревога, като външният министър Хакан Фидан съветва САЩ да търсят дипломатическо решение. Анкара се подготвя за най-лошия сценарий – падане на режима в Техеран и последваща хуманитарна катастрофа.
Външното министерство на Турция вече е информирало парламента за взетите мерки по укрепване на границата. Опасенията са свързани с потенциална вълна от около 1 милион бежанци, както и със съдбата на 12 милиона азери, живеещи на територията на Иран, които биха могли да потърсят спасение в Турция при военен конфликт.