Първата задача на новата изпълнителна власт ще е бюджет за 2026 г., а втората – бюджет за 2027 г., тъй като най-вероятно ще се наложи и двата да ги правят по едно и също време.
Това заяви в интервю за БГНЕС Любослав Костов, главен икономист на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания на конфедерацията.
С него разговаряме за икономиката и потреблението в България, както и за липсата на държавен бюджет заради политическите процеси в страната.
„Потреблението винаги е било основна детерминанта на растежа от над 50 години, откакто съществува Кейнсианската икономическа теория, която изгражда цялата икономика и стопанските процеси върху търсенето. Проблемът в България е, че потреблението вече е над 75% от общия растеж“, каза икономистът.
Той обясни, че това означава, че през елементите на подоходната политика в частния и обществения сектори и през елементите на това, че хората не пестят, особено хората с ниски и средни доходи, а потребяват почти всичко, движат растежа.
Икономистът отбеляза, че проблемът в България е, че потреблението нараства в последните години и делът на инвестициите в този БВП намаляват в пъти. По думите му от 18% преди 20 години, 10% преди 10 години, в момента по-малко от 5% формира бизнесът чрез реинвестиране на печалбата си под формата на нови инвестиции за създаването на добавената стойност.
„А не е като да няма бизнесът пари да инвестира, по-скоро предпочита да ги трупа, да ги остави статични – разбира се, това е и в резултат на тежката бюрокрация, в резултат може би на корупция, комплексно е“, добави той и допълни, че голяма част от парите, които се изкарват в икономиката под формата на добавена стойност в бизнеса, стоят статични, ние не ги реинвестираме.
Системата не търпи вакуум, просто инвестициите са ни големият проблем и тъй като голяма част от тях се правят в индустрията, се вижда и загубата на над 100 000 места в индустрията, особено в преработващата промишленост, подчерта Костов.
„Около 5 млрд. лв. влизат в бюджета като данък върху доходите от юридическите лица. Ако е 10% този данък печалба, това означава, че на година печалбата на българския бизнес е 50 млрд. лв. От тези 50 млрд. лв. влиза като инвестиции за формиране на БВП по-малко от 1/20.
Не да си изкарваме парите навън в офшорки, не да ги държим статични в банки при нищожни лихви, да ги инвестираме в реалната индустрия – в тежката промишленост, в преработващата промишленост, да създаваме добавена стойност и да изнасяме повече продукция, за да може да внасяме повече капитали, за да може и нетният износ да не е отрицателен“, заяви той и посочи, че в момента вносът е по-голям от износа.
Според икономиста трябва да има приемственост, а не сменяйки 8-9 правителства за 4-5 години, всяко следващо, което идва на власт, да зачерква всичко, което е свършено до момента.
„Ние се опитваме да водим дебата от началото с всеки, който идва на власт, тъй като да, няма кадри на пазара на труда, както казва бизнесът и е абсолютно прав Но когато бизнесът започне да внася нискоквалифицирани работници от Пакистан и Индия, които отстъпват по всичко на българина, освен по заплатата, която приемат – 200-300 долара, спят на общежитие, това е един от дългосрочните проблеми, които изкуствено ще подбиват цената на труда в България и оттам ще ни идват и ниските заплати чисто статистически – колкото повече става делът на тези нискоквалифицирани граждани от трети държави, толкова по-нискоконкурентни заплати ще се дават на българите“, категоричен е Костов и поясни, че синдикатът е за вноса на работници при ясни и строги правила, които не вредят на българския работник.
Костов напомни и че България продължава да е с най-ниската минимална работна заплата.
Главният икономист на КНСБ отговори и на въпроса какво трябва да направи бъдещата изпълнителна власт. „Да приемат бюджет възможно най-бързо. Над 1 милион души се оказаха пряко засегнати от това, че някой не издържа още 6 дни да приеме бюджета. Оставката е оставка, но законодателната власт – парламентът, продължиха да работят. Какво им пречеше да приемат бюджета? Имаше 1 млрд. лв. за заплати на хората, имаше куп инфраструктурни проекти, които в момента са забавени, не е ясно какво ще се случи от 1 юли с пенсиите“, коментира той.
Костов прогнозира, че сега, ако ходим в края на април на избори, докато се свика парламентът и се връчи мандатът за съставяне на правителство, докато се изготви бюджетът, обикновено отнема 5-6 седмици, за да се приеме, отиваме към септември месец, когато евентуално България ще има бюджет за 2026 г.
„Какво става с швейцарското правило от 1 юли? Законът удължителният казва, че разходите се правят приоритетно – първо за заплати, после за пенсии и после за всичко останало, ако стигне. Държавата в момента е на свободно падане и за това са виновни политиците. За това следващите като дойдат, които и да са те, в какъвто и формат да се коалират – първа задача бюджет, втора задача бюджет за 2027 г., тъй като най-вероятно ще се наложи и двата да ги правят по едно и също време“, заключи той.