Тази вечер от 19 часа ще бъдат открити празненствата по случай 100-годишнината на Читалище „Антон Страшимиров-1926“, София, и Кино „Влайкова“.
Датата не е избрана случайно – именно на 16 февруари 1926 г. Мария Влайкова подписва завещанието си, с което дарява на столичани емблематичната сграда, която и до днес съхранява традицията и градския дух.
Пред БНР Олег Ковачев – драматург, актьор, режисьор, един от двигателите зад съживяването на пространството на кино „Влайкова“, подчерта, че завещанието е емблематично за цялата дейност на Мария Влайкова:
„То е изключително поетично, красиво и разкрива нейната артистична душа. Тя е бързала да го завещае на Министерство на просвещението, защото не е била добре, знаела е, че не ѝ остава много. Малко след откриването, тя си отива от този свят, но след нея остава нещо, което надали тя е предполагала, че ще бъде толкова устойчиво и толкова ще го обичат хората 100 години по-късно“.
Киното трябва да се запази, но няма как да се борим със стрийминг платформите, които ще навлизат още по-силно, отбеляза Ковачев в интервю за предаването „Хоризонт до обед“.
По думите му кварталното кино на практика вече не съществува, защото кино „Влайкова“ е останало последното такова в София.
„В София бяха толкова много – всеки квартал имаше по 1-2 кина. Те бяха пълни, нямаше билети. Киното беше едно забавление, което вече много трудно младите хора могат да разберат за какво става дума„, спомни си той със съжаление. И подчерта, че гледането на филм в киното не може да се сравни с това вкъщи, с каквато и техника да разполагаме.
„Оттук са минали, по мои груби сметки, много повече от 7 млн. зрители за тези 100 години. Представете си какво множество, колко хора са оставили своя отпечатък, тяхната енергия продължава да бъде тук“.
„Модерните филми на лента много трудно могат вече да бъдат излъчвани. Отдавна прожектираме с дигитална машина, което спаси киното. Единственият източник на приходи е киното. Нещата опират до културата.
В нашето кино филми гледат културни хора, тук не се харесват екшъните. Тук е друг вид култура – европейско кино, българско кино. Това ни кара да бъдем горди. Това е разликата – тук има дух. Тук киното продължава да бъде вълшебството от онези години, когато седяхме на балкона, слисани от това, че се случват такива неща на екрана. Киното е голяма магия – и да го правиш, и да го гледаш„, коментира Олег Ковачев.
