Цялата тази несигурност, в посланията около коронавируса, които ни облъчват, които ни казват с маски или без маски, ни пречи. Особено в училищата – на двора без маски, а вътре с маски, особено за децата, които цяло лято играха на воля, в един момент попадат в ситуацията, в която се сблъскват в една голяма несигурност. Това каза психоаналитикът д-р Огнян Димов в ефира на „Честно казано с Люба Кулезич“.
„Детето има нужда повече от всичко да изгради връзката и сигурността с другия. То няма нужда от тази изкуствена преграда, за да се внуши, че другият е заплаха за него“, допълни д-р Димов.
„Мерките срещу коронавируса е еманация на целия опит децата да бъдат унифицирани. Това започна последните десетилетия и се развива по всякакъв начин, през дигиталните устройство, темата е много голяма. Е един момент частично въведоха мерки в училищата и можем да се научим да поставим границата с другия, преминавайки през езика, разговора. Детето излиза от училища с маска и след това я маха“, допълни той.
„Сложни и обвързани са отношенията – родители към деца. В моята практика виждам толкова често, че родителите се приемат като деца на своите деца и виждат родителя в своето дете. Това е удивителна агресия. Родителят сам по себе си не може да го овладее и го проиграва чрез детето. Това е в основата на цялата съвременна болезненост. Чрез тези маски, които слагаме и махаме нищо няма да постигнем“, обясни психоаналитикът.
„Протестът е скрит и потиснат дълбоко в детската душа. В един момент не знаем как ще излезе. По-скоро да излезе бунтът, а той живее чрез думите. Тревожността също остава настрани, много хора страдат от нея, тя няма конкретен проблем и послание – тя е генерална и е начин на живот, който не те оставя през деня, както и вечерта. Тревожността разбива твоята структура и отношенията ти с другите хора“, разказа Огнян Димов.