Поразена съм. Поразена съм от липсата на реакция след касапската история, споделена в миналото „Честно казано“ от жертва на домашно насилие. При това насилие, безпрецедентно по своята жестокост и безнаказаност. Обади ми се един-единствен човек след предаването. Вярно, човек със светъл ум и със страхотна лекарска репутация. Но беше толкова шокиран от чутото и видяното в нашето студио, че успя да изрече единствено тъжната диагноза, че „на българската прокуратура и на българския съд може да вярва или идиот, или подлец“. Но пък нито един колега, нито един магистрат, още по-малко политик, овъртолен в предизборни заклинания и дума не обели, че е бил поне докоснат, ако не и стреснат от разказа на Сергей Иванов и съпругата му Елеонора в нашето студио за това как той е бил почти заклан в дома на тогавашната си приятелка. И вече над 4 години търси възмездие за опита да бъде убит по особено жесток начин . Въоръжени с купища документи, експертизи, епикризи, прокурорски преписки, до една прекратени, двамата пристигнаха за предаването специално от Козлодуй, където Сергей е инженер и ръководител смяна в 5-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. С други думи, човекът е доказано с всичкия си и носи отговорност за това, че АЕЦ-ът няма да даде фира и Козлодуйский бряг няма да направи „БУМ“. Обаче в очите на куп прокурорки от Окръжна прокуратура в София този мъж, намушкан 48 пъти в гръб с нож от непълнолетната дъщеря на своята съжителка, която е пожелал да напусне, всъщност не е преживял нищо застрашаващо живота му. Въпреки тридневното си „гостуване“ в реанимацията. Това според окръжните джуконди с червени тоги не заслужава санкция или наказание от страна на българската Темида. Дали Сергей със свои действия или бездействия е предизвикал заколението си, това наистина няма отношение към мащаба на престъплението спрямо него. А то е сравнимо със садизма и озлоблението в случая „Дебора“ – онова клето момиче от Стара Загора, накълцано с макетно ножче от някакъв анаболен изверг със светогледа на чалгар и на пишман патриот. Обаче кръвопускането на Дебора се превърна в медийна сензация. А кървавият разказ на Сергей в нашето студио се сблъска със стена от мълчание и равнодушие. Питам се защо. Защо спрямо Дебора медиите изградиха цяла фреска от емпатия и гняв срещу насилието, което иначе отразяват всекидневно в най-жълтокафяви и сензационни краски. Но за прокурорската омерта и за безнаказания садизъм спрямо Сергей се направиха на ударени. Не вярвам да е само заради негласната забрана моето име и името на „Честно казано“ да бъдат споменавани в казионните медии и в сайтове с грухтящи покровители и спонсори. Значи има друга неизречена причина за смразяващото коравосърдечие към казус, който разширява периметъра на домашното насилие. Изважда го от женския прочит. Превръща го в опасно генерален социален феномен най-вече в комплект с умишления отказ от правосъдие при толкова драстичен опит за убийство, като преживеният от Сергей. Разликите с реакциите по казуса „Дебора“ се набиват на очи. Когато той нашумя, сякаш, че някой от някъде даде сигнал за щафетни протести не просто в защита на нараненото момиче, а и срещу обществено насаждания страх да се говори за домашното насилие. Така се очерта и мащабна съдебна мелодрама в духа на някакво режисирано телевизионно шоу от типа на „Съдебен спор“. Продажната съдийка и садистичният бабаит в крайна сметка бяха поне морално осъдени, а общественото мнение си отдъхна, че Дебора ще отиде на абитуриентския си бал без видими белези от нанесените й рани и травми. След хепиенда обаче остана усещането, че историята е някак аранжирана по сценария на социалните отдушници, с тяхната роля да изпускат натрупано колективно недоволство по адрес на мързеливи и морално корумпирани институции и бюрократи. Но в стила на неправителствените правозащитни клишета жената е основният обект на протекция в разрез с патриархалната задръстеност и превъзходството на бицепсите. За този женски ключ към темата разбира се има реални основания. Те избиват през просташките властови модели и арогантността на персонажите, които упражняват власт у нас, политическа, съдебна или медийна. Обаче акцентът върху половите характеристики на насилието слага отпечатък на пропаганда върху тема, която всъщност е тест за нашето общество, за степента на моралното му срутване към духовния канибализъм. А той прозира най-вече в неспособността за състрадание извън сладникавите модели на медийно контролираната благотворителност – Българската Коледа, Капачки за кувьози. Негов белег е емоционалното бездарие, безразличието спрямо жертвите на съдебно-прокурорската подкупност, превърната в норма по фамилния тертип на Коза Ностра. На Сергей му е отнета възможността да получи правосъдие именно заради този принцип на земляческата мрежа, която изглежда по-страшна в случая дори от политическо лоби. Защото е по-невидимо окопана вътре в системата на правораздаването. И така умишленото й бездействие се превръща в заговор срещу върховенството на закона и успява да мине метър сред все по-масовата публика със закърнели сетива за справедливост и човечност. Оттук нататък, мисля си, всички сравнения между държавата ни и Ада са разрешени…
„Студеното сърце на държавата“ – малката проповед от еп. 251 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Поразена съм. Поразена съм от липсата на реакция след касапската история, споделена в миналото „Честно казано“ от жертва на домашно насилие. При това насилие, безпрецедентно по своята жестокост и безнаказаност. Обади ми се един-единствен човек след предаването. Вярно, човек със светъл ум и със страхотна лекарска репутация. Но беше толкова шокиран от чутото и видяното в нашето студио, че успя да изрече единствено тъжната диагноза, че „на българската прокуратура и на българския съд може да вярва или идиот, или подлец“. Но пък нито един колега, нито един магистрат, още по-малко политик, овъртолен в предизборни заклинания и дума не обели, че е бил поне докоснат, ако не и стреснат от разказа на Сергей Иванов и съпругата му Елеонора в нашето студио за това как той е бил почти заклан в дома на тогавашната си приятелка. И вече над 4 години търси възмездие за опита да бъде убит по особено жесток начин . Въоръжени с купища документи, експертизи, епикризи, прокурорски преписки, до една прекратени, двамата пристигнаха за предаването специално от Козлодуй, където Сергей е инженер и ръководител смяна в 5-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. С други думи, човекът е доказано с всичкия си и носи отговорност за това, че АЕЦ-ът няма да даде фира и Козлодуйский бряг няма да направи „БУМ“. Обаче в очите на куп прокурорки от Окръжна прокуратура в София този мъж, намушкан 48 пъти в гръб с нож от непълнолетната дъщеря на своята съжителка, която е пожелал да напусне, всъщност не е преживял нищо застрашаващо живота му. Въпреки тридневното си „гостуване“ в реанимацията. Това според окръжните джуконди с червени тоги не заслужава санкция или наказание от страна на българската Темида. Дали Сергей със свои действия или бездействия е предизвикал заколението си, това наистина няма отношение към мащаба на престъплението спрямо него. А то е сравнимо със садизма и озлоблението в случая „Дебора“ – онова клето момиче от Стара Загора, накълцано с макетно ножче от някакъв анаболен изверг със светогледа на чалгар и на пишман патриот. Обаче кръвопускането на Дебора се превърна в медийна сензация. А кървавият разказ на Сергей в нашето студио се сблъска със стена от мълчание и равнодушие. Питам се защо. Защо спрямо Дебора медиите изградиха цяла фреска от емпатия и гняв срещу насилието, което иначе отразяват всекидневно в най-жълтокафяви и сензационни краски. Но за прокурорската омерта и за безнаказания садизъм спрямо Сергей се направиха на ударени. Не вярвам да е само заради негласната забрана моето име и името на „Честно казано“ да бъдат споменавани в казионните медии и в сайтове с грухтящи покровители и спонсори. Значи има друга неизречена причина за смразяващото коравосърдечие към казус, който разширява периметъра на домашното насилие. Изважда го от женския прочит. Превръща го в опасно генерален социален феномен най-вече в комплект с умишления отказ от правосъдие при толкова драстичен опит за убийство, като преживеният от Сергей. Разликите с реакциите по казуса „Дебора“ се набиват на очи. Когато той нашумя, сякаш, че някой от някъде даде сигнал за щафетни протести не просто в защита на нараненото момиче, а и срещу обществено насаждания страх да се говори за домашното насилие. Така се очерта и мащабна съдебна мелодрама в духа на някакво режисирано телевизионно шоу от типа на „Съдебен спор“. Продажната съдийка и садистичният бабаит в крайна сметка бяха поне морално осъдени, а общественото мнение си отдъхна, че Дебора ще отиде на абитуриентския си бал без видими белези от нанесените й рани и травми. След хепиенда обаче остана усещането, че историята е някак аранжирана по сценария на социалните отдушници, с тяхната роля да изпускат натрупано колективно недоволство по адрес на мързеливи и морално корумпирани институции и бюрократи. Но в стила на неправителствените правозащитни клишета жената е основният обект на протекция в разрез с патриархалната задръстеност и превъзходството на бицепсите. За този женски ключ към темата разбира се има реални основания. Те избиват през просташките властови модели и арогантността на персонажите, които упражняват власт у нас, политическа, съдебна или медийна. Обаче акцентът върху половите характеристики на насилието слага отпечатък на пропаганда върху тема, която всъщност е тест за нашето общество, за степента на моралното му срутване към духовния канибализъм. А той прозира най-вече в неспособността за състрадание извън сладникавите модели на медийно контролираната благотворителност – Българската Коледа, Капачки за кувьози. Негов белег е емоционалното бездарие, безразличието спрямо жертвите на съдебно-прокурорската подкупност, превърната в норма по фамилния тертип на Коза Ностра. На Сергей му е отнета възможността да получи правосъдие именно заради този принцип на земляческата мрежа, която изглежда по-страшна в случая дори от политическо лоби. Защото е по-невидимо окопана вътре в системата на правораздаването. И така умишленото й бездействие се превръща в заговор срещу върховенството на закона и успява да мине метър сред все по-масовата публика със закърнели сетива за справедливост и човечност. Оттук нататък, мисля си, всички сравнения между държавата ни и Ада са разрешени…