На 9 неомври 2019 г. отбелязваме 30 години от падането на символа на комунизма – Берлинската стена. Съоръжението разделя над 28 години жителите на Берлин и се превръща в символ на разделена Европа.
- Реклама -
След Втората световна война Берлин е поделен между страните-победителки (СССР, САЩ, Великобритания и Франция) на 4 окупационни зони. Източната зона, контролирана от съветските войски, впоследствие става столица на Германската демократична република. В 3-те западни зони контролът е осъществяван съответно от окупационните власти на САЩ, Великобритания и Франция.
На 13 август през далечната 1961 година Берлин осъмва разделен. Вече не само страната е разкъсана на две части – Федерална република Германия (Западна Германия, със столица Бон) и Германската демократична република (Източна Германия, със столица Берлин). Само за една нощ на 12 срещу 13 август в емблематичния град е издигната преграда – бодлива тел, която трябва да спира гражданите на комунистическата (по ирония наречена демократична) част да отиват на Запад.
През първите дни и седмици след построяването на Стената много от жителите на Bernauer Strasse се опитват да избягат от граничните си домове. Те не искат да се разделят с роднините си и са подложени на постоянен тормоз от източногерманските власти.
На 23 август 1989 г. Унгария отменя ограниченията на границата си с Австрия и голям брой бежанци от ГДР се възползват от това. През септември лидерът на ГДР Ерих Хонекер подава оставка. На 9 ноември министър-председателят на Правителството на Източна Германия Гюнтер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от Германската демократична република. Голямо множество от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва демонтажът на стената от гражданството.
Ако от „източната“ страна на Берлинската стена се възприема като символ на ужаса, то на Запад стената се превръща в място за творчество на много художници както професионалисти, така и аматьори. През 1989 г. Берлинската стена се превръща в километрова „изложба“ на графити, в това число и много от тях с висока художествена стойност.
На 9 неомври 2019 г. отбелязваме 30 години от падането на символа на комунизма – Берлинската стена. Съоръжението разделя над 28 години жителите на Берлин и се превръща в символ на разделена Европа.
- Реклама -
След Втората световна война Берлин е поделен между страните-победителки (СССР, САЩ, Великобритания и Франция) на 4 окупационни зони. Източната зона, контролирана от съветските войски, впоследствие става столица на Германската демократична република. В 3-те западни зони контролът е осъществяван съответно от окупационните власти на САЩ, Великобритания и Франция.
На 13 август през далечната 1961 година Берлин осъмва разделен. Вече не само страната е разкъсана на две части – Федерална република Германия (Западна Германия, със столица Бон) и Германската демократична република (Източна Германия, със столица Берлин). Само за една нощ на 12 срещу 13 август в емблематичния град е издигната преграда – бодлива тел, която трябва да спира гражданите на комунистическата (по ирония наречена демократична) част да отиват на Запад.
През първите дни и седмици след построяването на Стената много от жителите на Bernauer Strasse се опитват да избягат от граничните си домове. Те не искат да се разделят с роднините си и са подложени на постоянен тормоз от източногерманските власти.
На 23 август 1989 г. Унгария отменя ограниченията на границата си с Австрия и голям брой бежанци от ГДР се възползват от това. През септември лидерът на ГДР Ерих Хонекер подава оставка. На 9 ноември министър-председателят на Правителството на Източна Германия Гюнтер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от Германската демократична република. Голямо множество от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва демонтажът на стената от гражданството.
Ако от „източната“ страна на Берлинската стена се възприема като символ на ужаса, то на Запад стената се превръща в място за творчество на много художници както професионалисти, така и аматьори. През 1989 г. Берлинската стена се превръща в километрова „изложба“ на графити, в това число и много от тях с висока художествена стойност.
