Аламанов за Калофер: Дебили ли сме тези, които си затваряме бизнесите, за да спазваме мерките?
Коментар във Фейсбук
И какво сега,
докато ние, кретените, спазваме мерките, затваряме бизнеси, търпим загуби,
докато служителите се чудят ще имат работа на следващия ден,
докато лекари умират, за да ни лекуват в една нереформирана система,
докато децата изкукват по къщите, губят навици за учене, провалят си бъдещето,
докато родители и учители са се хванали за гушите дали трябва да се отворят училищата или не,
докато полиция тормози хората по парковете или в градския транспорт,
в този момент групи хора демонстрират, че законите и правилата не важат за тях.
И в екстаз твърдят, че религиозната вяра е по-силна от науката.
Но не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава. Да припомним: Нормалната държава е спазване на законите. Еднаквост на законите за всички хора. Без извинения.
Очаквам управляващите още днес да кажат дали има закони в тази територия. Защото това не е държава. Това е тъжна феодална сбирщина, в която всяко малко феодалче може да печели симпатиите на поданиците си, като царствено им разрешава каквото си иска.
Иначе от утре всички можем просто да облечем по една бяла риза с червена шевица, да ревем някакви лозунги и да отворим бизнеса. Категорично няма смисъл да спазваме някакви мерки, след като традициите ни пазят от вируси.
Просто е. Усещането, което имаме за управление, трябва днес да отговори на следните въпроси:
Имаме ли закони или не?
Дебили ли сме тези, които си затваряме бизнесите, за да спазваме мерките?
Нормална държава ли сме или феодална отломка от миналото?
Бялата риза с червен конец дава ли имунитет към ковид-19?
Сливовата ракия може ли да замести ваксините?
И кой ще поеме отговорност, ако само един лекар си отиде, защото някой е позволил нарушаване на законите?
Не е смешно вече. Тъжно е. И е ужасно. Трупането на гласове преди избори на цената на разбиване на доверие в противоепидемичните мерки е предателство спрямо хората.
В някои ситуации може да се квалифицира като мародерство.
Та, държава ли сме? Имаме ли закони? Или утре всички да излизаме и да си работим?
Любомир Аламанов