В момента Европейският съюз е изправен пред две основни предизвикателства: реализиране на зеления преход и упражняване на икономическо лидерство. И двете са екзистенциални по природа. Както зеленият преход е жизненоважен за опазването на планетата, от която зависи нашето оцеляване, така и икономическото лидерство е от съществено значение за запазването на демократичния, екологичен, пазарно базиран модел, който е в основата на нашия начин на живот. Икономическото държавно управление предлага средства за справяне и с двете предизвикателства.
За европейците упражняването на икономическо държавно управление ще изисква радикална промяна на мисленето. Ние сме свикнали да бъдем икономическа суперсила, но все още се учим да упражняваме политическа сила. Всъщност ЕС винаги се е въздържал да мисли от гледна точка на икономическо държавно управление. Развитието му беше движено от търговията и подкрепено от непрекъснато развиващ се, но в крайна сметка предсказуем, основан на правила международен икономически ред, съобщава БТА.
Но светът се промени. През последните две десетилетия и особено през последните няколко години поредица от шокове – от пандемията от COVID-19 до пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна – подчертаха уязвимостите, които могат да възникнат от взаимозависимостта. В резултат на това ЕС премина през „геополитическо пробуждане“, като страните членки сега признават необходимостта от по-голям суверенитет, за да гарантират своята сигурност не само по отношение на отбраната, но и по отношение на икономиката и, по-общо, по отношение на европейската визия за света.
И точно тук на сцената излиза икономическото държавно управление. Ние трябва да проектираме икономически политики, които укрепват статута на ЕС като суверенна сила, способна да гарантира устойчивостта на своя икономически, социален и екологичен модел и да пренася ценностите си извън своите граници. Тази стратегия трябва да се крепи върху четири стълба.
Първият е европейската промишлена стратегия. ЕС постигна голям напредък в тази област през последните години и особено през последните няколко месеца. По отношение на енергетиката, например, ЕС прие плана „Готов за 55“ (Fit for 55), всеобхватен пакет от политики, насочен към намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55 процента до 2030 г. и достигане на нулево ниво на емисиите до 2050 г.
Освен това ЕС се стреми да реформира своя пазар на електроенергия, за да постигне по-гъвкаво производство с ниски въглеродни емисии, както и да задълбочи вътрешните взаимовръзки, за да осигури европейските енергийни доставки, като по този начин намали зависимостта на Общността от внос на енергия и от изкопаемите горива.
В момента ЕС работи за финализиране на още инициативи, които ще му помогнат да запази водещата си позиция в зелените технологии. Например, полагат се усилия за рационализиране и ускоряване на съответните административни процеси, като издаване на разрешения и проверка на държавната помощ. Законът за индустрията с нулеви емисии (Net-Zero Industry Act), предложен наскоро от Европейската комисия, е пример за това.