София 24 °C София 24°C - ясно небе Велико Търново 23 °C Велико Търново 23°C - ясно небе Пловдив 24 °C Пловдив 24°C - ясно небе Варна 22 °C Варна 22°C - предимно ясно Бургас 21 °C Бургас 21°C - предимно ясно

КАТО НА КИНО: Памела Андерсън изпрати писмо до българския парламент

Във връзка със законопроекта за забрана на отглеждането на животни за ценни кожи в страната

3 годиниОбщество 2 Боряна Райчева

Памела Андерсън изпрати днес писмо до представители на българския парламент. В писмото си актрисата призовава българските депутати да придвижат гласуването на законопроекта за забрана на отглеждането на животни за ценни кожи в страната. Законопроектът е в процес на парламентарен преглед от септември 2019 г. Андерсън призовава България да последва примера на Австрия, Великобритания, Белгия, Словения и много други европейски страни, които вече забраниха отглеждането на животни за козината им. В откъс от писмото се казва: „Най-отговорното решение за здравето и благосъстоянието на хората и животните е да се забрани отглеждането на животни за ценни кожа. Това би намалило опасността от бъдещи пандемии и ще спести живота на безброй животни, които са убивани жестоко всяка година.“

Писмото има за цел да привлече внимание към страданието, което животните във фермите за кожи, са принудени да изтърпят. Затворени в малки, мръсни телени клетки и лишени от всички свои естествени нужди, те често полудяват от постоянния живот в плен. Освен огромното страдание, което фермите носят на животните, те също представляват сериозен риск за общественото здраве.

През ноември, Дания изби всичките си приблизително 17 милиона норки заради мутация на новия коронавирус, открита в датска ферма за норки. Мутиралият вирус предизвика притесниение в Правителството относно ефективността на ваксините срещу коронавирус, след като тази мутация се разпространи и при хората. По-рано тази година, след доклади показващи, че норките в холандските ферми за ценни кожи са тествани положително за вируса САРС-КоВ-2, значително мнозинство от холандския Парламент гласува за ускоряване на законопроекта за спиране отглеждането на норки в страна и гласува за забрана, ефективна в края на 2020 г., вместо начално планираната 2023 г. През последните няколко седмици случаи на пренасяне на вируса между хора и норки са документирани и във Франция, Гърция, Ирландия, Литва, Полша и множество други държави в света.

„Индустрията за ценни кожи причинява невъобразимо страдание на хиляди животни всяка година и представлява опасност за общественото здраве. Силен спад в търсенето на дрехи и изделия с ествествена козина показва, че все по-голям брой потребители свързват ествената козина с жестокост и злоупотреба с животни. Крайно време е България да се присъедини към нарастващия брой европейски страни, които са забранили отглеждането на животни за кожите им. Страната трябва да вземе адекватни мерки още сега“, казва Петя Петрова, координатор за Източна Европа в ПЕТА Германия.

Настоящата ситуация е особено благоприятна за гласуване на забрана за отглеждане на животни за кожа им в България – след като хиляди норки бяха убити миналия месец, в момента само 30% са налични и все още принудени да живеят затворени в малки клетки. Според информацията, предоставена от местни активисти за правата на животните в България, само три норки са тествани за COVID-19 в периода между август и октомври, въпреки изискванията за минимум от три тествани животни на седмица, както посочва част от мерките за ограничаване на пандемията. Българското правителство обяви през декември, че служителите във ферми за ценни ще бъдат сред най-високо приоритизираните групи при очакваната скоро ваксинация. С това правителството потвържди високия риск от разпорстранение на вируса и негови мутации, които фермите носят. Поради тази причина ПЕТА и Памела Андерсън призовават българския Парламент да обърне внимание на причините за проблема и забрани на всички ферми за кожи веднъж завинаги. 

ПЕТА, чието мото гласи „Животните не са за експерименти, храна, облекло, наше развлечение или каквато и да било друга форма на експлоатация“, работи активно в борбата срещу „специецизма“, познат на български като „видова дискриминация“ – убеждението, че човешките същества са по-висши от други видове животни.