Моят баща има една прилика с Бойко Борисов – имат рожден ден на една и съща дата. Но той никога не е членувал в БКП, никога не е членувал в служби и не е занимавал с политика. Заминава за чужбина през 1990 годи с Кубинските полети с надеждата да даде на семейството си по-добър живот. Върна се обратно през 2008 година, когато го поканих да работи за моята компания. Той изпусна всички мутренски години, няма никаква компания с Алексей Петров. Искам да призова всички политици – хайде да оставим семействата извън тази кална битка”, подчерта Петков.
„Борисов каза първия ден едно, а втория ден – друго. Казаното през втория ден беше по-вярно. Никога не е имало среща между мен, Алексей Петров и Бойко Борисов. Това, което се случваше, беше, че след четвъртите избори – г-н Борисов изпращаше най-различни контактьори, за да направи среща с нас. Ние отказвахме тези срещи, защото се надявахме, че „Промяната” може да продължи така, както ние си я представяхме. И така продължи без срещи. След петите избори ние бяхме втора политическа сила. Тогава седнахме – с Асен и лидерите на „Демократична България”, и си казахме, че ако искаме държавата да не отива в шести избори – трябва да направим тази среща. Никога не е имало значение кой и по какъв начин контактува с нас. Нашето решение бе на база изборите и задачите, които си поставихме. И на първата среща не сме говорили нито за правителство, нито за структура. тя беше за това дали въобще да си говорим”, категоричен беше той.
Той подчерта, че първата среща e била „между мен, г-н Борисов и Асен Василев”. „Говорихме за това дали да има правителство, а дали въобще да отворим разговор. Дали въобще имаме общи виждания и приоритети. След това всички разговори за кабинет се случиха в парламента с Мария Габриел и академик Денков и политическите лидери. И тогава вече решихме, че може би си заслужава да управляваме тази държава заедно”.
Кирил Петков категорично подчерта, че „никой и по никакъв начин не е предлагал постове в никакви служби на Алексей Петров“.