Кристиан Таков: „Мога да назова няколко фактора, които карат хората да се чувстват дълбоко нещастни. Това е първо усещането за безнаказаност на злото. Другото е, че в България уви път не се дава на добрите. В България се дава път на удобните. А удобни твърде често са некадърните.“
Така-със слово подобно на игла, забиваща се винаги в болното място, но в същото време и събрало в себе си красотата и деликатността на ум, който възвисява, близките, приятелите и почитателите на големия български юрист Кристиян Таков си го спомниха снощи в аулата на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, където той прекарва по-голямата част от живота си. Почти две години след смъртта си, споменът за него остава жив.
Някъде там на ъгъла, на който надеждата тихо причаква отчаянието под формата на това малко прозорче, за да му припомни, че тя винаги побеждава ни очаква и споменът за Кристиян Таков.
Спомен, оглеждащ се и в двете издадени посмъртно книги „Истина и справедливост“ и „Кристали“, в които търсещият може да открие душата му- като забравено колело на плажа, като разноцветни щипки на простор, като листа приземили в дъжда, като стръкове вяра.
Да го открие, но не за да го превърне в герой, защо, като самия Таков казва: „Герой, който уредно и своевременно погине и стане жертва обира цялата безотговорност на обществото…Така той напълно парализира усилията на всички, които привидно му се възхищават, но не се опитват да го уподобят. Героизацията е вредно, раболепно и развратно явление“.
Затова нека не героизираме Кристиян Таков, а да следваме думите и делата му – всеки ден с вярата в силата на еволюцията на доброто, по-силна от всяка революция.