Хачо Бояджиев му викал „мъжка патка“. Споменът го умилява. От уроците на Мастера си в НАТФИЗ Стефан Данаилов запомнил, че трябва да се бори и да се продава. „Търгувате не с пъпеши, а със себе си“, наставлявал ги учителят. И ученикът се придържал към заветите му. Целият се е турил на сергията. Надува си цената от години с откровения, жълти като пъпеши. И като медиите, които му ги купуват. Рангел Вълчанов харчел парите за кино с тъпи филми.

„Голям кинорежисьор бил“, ама в кавички. Другият кинорежисьор в кавички Дочо Боджаков кой го знае него и кой го гледа? Старчоците не пускат кокала, а младите били принудени да проституират и да снимат чалга клипове. И той се снимал за пари при чалгарките. Но иначе обичал прости, хубави неща на ръба на тъжното и смешното. Публиката да ги кльопа. А не да гледа „някакво изсрано лайно, дето не знаеш как да го опишеш, но да кажеш „това е жестоко“ и да му дадеш „Аскеер“ или „Икар“.“ Край на цитата.

Тази словесна цапаница отлежава между страниците на булеварден седмичник вече 16 години. Но сега някой от Фейсбук бунтарите я откачи от ръждивия пирон, където е висяла в тоалетната на калното ни време. И се видя кой си е лепнал името там още през 2004-та, без да го е еня, че думите остават, макар и омърсени. Евгени Будинов е името. Някогашната Мъжка патка от тълпата актьорстващи нищожества вече е коскоджамити ЧЛЕН. На Парламента. Заедно с други недоразумения на интелектуалната чалга е нает да придава лустро на еднокнижните законотворци от ГЕРБ, които се отнасят към законите така, както турчин не ги е клал.

Класикът Антон Страшимиров не би възразил, мисля, срещу сегашната употреба на прословутото му сравнение с терора над интелигенцията преди 95 години. През 1925-а тя е заплатила с кръв несъгласието си с разпалването на политическа мъст срещу свободомислието, с налагането на цензура и на диктатура. В наши дни обаче, интелигентните плащат с унижение: да се скатават, да се навеждат, да просят от силните на деня, да ги величаят като меценати и като благодетели, за да не умрат от глад. Вместо според истинското си призвание да ги разкостят като мародери на духа и като властелини на корупцията. Осмеляват се малцина, които не пеят в Хора на конформистите.
Затова с касапско настървение законите днес се прекрояват, кълцат, кърпят тъй, че поредната група авери на охраненото премиерско тяло от блуждаещата джипка да се нагушат с държавни поръчки и с  парички.

Илюстрациите за лобисткия канибализъм в Народното събрание са толкова много напоследък, че публиката вече им изгуби края. Глуха е например за врътките, с които ГЕРБ и ДПС ще я преметнат, за да излезе, че летният десант пред морския Догансарай на Росенец е бил буря в чаша вода, а кеят, пътят и дворецът на почетния председател ще си останат частни. Но все пак горката публика я поразбудиха крясъците от последния скандал около машинациите със Закона за киното. Те бяха разконспирирани като предизборна уловка, целяща да прелее едни обществени пари към двете големи частни телевизии, БТВ и Нова, за сметка на продуцентите на единични филми. И в ущърб на киносалоните, които и без това с мъка ги въртят, защото нямат стимули.

И защото доста от тези филми страдат от беззъбие, понеже често биват субсидирани на принципа „ти на мене - аз на тебе“ в името на гилдийното оцеляване. Така или иначе, пак проработи принципът „Разделяй и владей“, който Борисов овладя брилятно докато къта пачки и кюлчета в чекмеджето. Сега всички, които имат претенциите да култивират зрителските вкусове с филми или изгодата да ги опошляват с блудкави сериали, са скарани. И са загърбили всички опити за обща интелигентна съпротива срещу просташките похвати на Борисовата власт.

Любителят на скечове Будинов е само още един пример за съучастие в подлия депутатски фарс, разиграван от неуспели аркашки като Тома Биков и от масовка обикновени ренегати, натегачи и използвачи. Музикалният симпатяга Калин Вельов също не удържа на изкушението да цопне в блатото, което освен скудоумно крякане, произвежда и скудоумни поправки към закони. Един от поразяващите им ефекти е, че водят до братоубийствени войни между съсловия, бизнеси, професии и граждани за кефа на едрогабаритни тарикати и лапачи.

Гаврата с образованите българи, с хората на културата, с мохиканите на духа се разиграва или като парламентарен цирк, или като популистко порно с народа в ролята на булката, или като политико-прокурорско млатене с бухалки на опоненти с крехка институционална власт. Примерът с Президента е достатъчен. Но Будиновци и Биковци не спят. И както е тръгнало, скоро няма да има кой да заснеме филм за тази всенародна трагедия на духовното срутване и на предателство. За новото „Време разделно“.