Осигуряваната подкрепа на децата и учениците със специални потребности в системата на образованието не е ефективна. Хиляди деца със СОП не успяват да завършат задължителното по Конституция обучение до 16-годишна възраст. Малко от тях имат възможността да бъдат подкрепяни от помощници на учителя заради липсата на финансови средства. При много ученици основната тежест по приобщаването им в образованието пада върху семействата вместо върху образователните институции. Тези проблеми са системни и за решаването им са необходими сериозни ресурси и нов модел за работа с децата със СОП.
Това сочи анализът на омбудсмана проф. Диана Ковачева, въз основа на детайлни данни по региони за ключови показатели за реализирането на политиката по приобщаващо образование на децата и учениците със СОП, предоставени от Министерство на образованието и науката.
Анализът ще бъде представен на дискусия „Приобщаващото образование – проблеми и решения“, която се организира от обществения защитник и министъра на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков, днес, на 30 ноември 2023 г. от 10.30 часа в заседателната зала на II етаж в институцията на омбудсмана – ул. „Георг Вашингтон“ № 22.
В обсъждането ще участват народни представители, университетски преподаватели, родители, директори на учебни заведения, директори на ресурсни центрове за приобщаващо образование от София, Пловдив, Пазарджик, началникът на регионалното управление на образованието в София Ваня Кастрева, експерти и др.
По данни на МОН към края на 2022 г. децата в детските градини със специални образователни потребности са 7 126. Проблем в детските градини е работата с родители, навременното идентифициране и подкрепа на децата със СОП. Така се пропуска ценно време за работа с тези деца и за преодоляване на дефицити в развитието им. Учениците от I до XII клас, които попадат в тази група са 20 040. Подробните данни по образователни етапи показва, че малка част от учениците със СОП стигат до гимназиално обучение, като с всеки следващ етап на образование броят на учениците със специални потребности в образователната система намалява.
За решаването на тези проблеми е задължителна по-добрата координация между ресорните институции като МЗ, МТСП, МОН и общините и адекватно финансовото и ресурсно подсигуряване на приобщаващото образование. Нужни са и целенасочени усилия в посока промяна на нагласите и на учители, и на родители спрямо децата и учениците със специални образователни потребности, е категоричното становище на омбудсмана Диана Ковачева.
