Омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръка до министъра на труда и социалната политика Деница Сачева, в която поиска да отпадне изискването за платени осигуровки на работници и служители шест месеца назад, срещу което те биха могли да получат безлихвени кредити. 

Условието е заложено в Програмата за гарантиране на безлихвени кредити в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията COVID-19 и според Омбудсмана ощетява гражданите, които кандидатстват за тези кредити. 

„Задължението за внасяне на осигурителни вноски на работниците и служителите е възложено на работодателите, а според нашето законодателството няма правна възможност работещите сами да внасят осигуровките си”, посочва доц. Ковачева. От друга страна в Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че за осигурителен стаж се зачита времето, през което работниците и служителите са работили при законоустановеното за тях работно време и за тях са внесени ИЛИ ДЪЛЖИМИ осигурителни вноски. 

„По тази начин Кодексът установи статут за осигурени лица и за работещите, за които осигуровките са внесени, и за тези, за които осигурителите са декларирали  като дължими осигурителни вноски, без да са ги внесли”, пише омбудсманът.

„В този смисъл намирам за неправилно и ощетяващо правата на кредитоискатели - работници и служители обвързването на правото им да получават или не кредит, в зависимост от това, платил ли е осигурителните вноски неговия работодател”, подчертава Диана Ковачева. И допълва, че следва работниците, чиито осигурителни вноски са внесени ИЛИ ДЪЛЖИМИ да бъдат третирани еднакво при преценка за правата им да получават безлихвен кредит по специалната програма. 

Във втора препоръка до социалната министърка Деница Сачева, омбудсманът се застъпва за хората, които са ползвали парично обезщетение за безработица за кратък срок, намерили са работа, но поради настъпилата пандемия и извънредно положение, отново са останали без работа. Те обаче вече нямат право да получат парично обезщетение за безработица в минимален размер и минимален срок и на практика остават без подкрепа. По тази причина Ковачева предлага да се преразгледа текста на Кодекса за социално осигуряване в тази му част и да отпадне ограничението от 3 години за оставане без работа ( чл. 54б, ал. 4 от КСО) или да се промени и прилага за всеки отделен случай, като се вземе предвид срокът, в който то е ползвано. 

Омбудсманът предлага обезщетението в тези случаи да се изчислява по общия ред, като условие тук би трябвало да бъде общото изискване  - 12 месеца осигуряване през последните 18 преди настъпване на риск.