Наблюдения върху мутацията на вируса нямаме, имаме информация от научните екипи на Великобритания, които са мобилизирани в борбата с него. Това не е нов щам, той е мутирала форма на така известния у нас щам. Понятието щам е доста трънливо какво точно значи като термин. Със сигурност не е нов щам, а различен серотип. Дали е по-заразен или не, информацията идва от същите научните екипи, че на практика заразява по-лесно, но логиката на хората, работещи с вируси е, че обикновено се проследява такава тенденция в развитието на вируса, а с времето той се адаптира към различните типове рецептори, през които влиза. Входната врата за вируса не е една и съща за всичките етноси по света. Това коментира ръководителят на департамента по Имунология към Института по Микробиология към БАН проф. д-р Андрей Чорбанов пред „Евроком“.
- Реклама -
„Вирусът се адаптира към всяка една популация, за да прониква по-добре и да се разпространи повече. Колкото по-лесно прониква и колкото по-лесно се разпространява, толкова по-малко смърт предизвиква. Чрез новата мутация вируса ще зарази повече хора, но смъртността ще падне“, допълни той.
По думите му ние не сме податливи на новия щам, а антителата не са маркер за имунитет срещу коронавируса, а Т-клетките. Принципно имунната система разпознава много голям набор от елементи в този вирус. Мутацията е върху протеина, който мутира най-много, а това е Spyke или S-протеин, с който той разпознава рецептора. Това е най-силно мутиращият компонент на вируса. Не би следвало да има притеснение на хората, че това ще бъде така. Това се случва когато мутациите са много сериозни и тогава действително става дума за нов щам, какъвто е случаят с грипа всяка година“, коментира още професорът.
Наблюдения върху мутацията на вируса нямаме, имаме информация от научните екипи на Великобритания, които са мобилизирани в борбата с него. Това не е нов щам, той е мутирала форма на така известния у нас щам. Понятието щам е доста трънливо какво точно значи като термин. Със сигурност не е нов щам, а различен серотип. Дали е по-заразен или не, информацията идва от същите научните екипи, че на практика заразява по-лесно, но логиката на хората, работещи с вируси е, че обикновено се проследява такава тенденция в развитието на вируса, а с времето той се адаптира към различните типове рецептори, през които влиза. Входната врата за вируса не е една и съща за всичките етноси по света. Това коментира ръководителят на департамента по Имунология към Института по Микробиология към БАН проф. д-р Андрей Чорбанов пред „Евроком“.
- Реклама -
„Вирусът се адаптира към всяка една популация, за да прониква по-добре и да се разпространи повече. Колкото по-лесно прониква и колкото по-лесно се разпространява, толкова по-малко смърт предизвиква. Чрез новата мутация вируса ще зарази повече хора, но смъртността ще падне“, допълни той.
По думите му ние не сме податливи на новия щам, а антителата не са маркер за имунитет срещу коронавируса, а Т-клетките. Принципно имунната система разпознава много голям набор от елементи в този вирус. Мутацията е върху протеина, който мутира най-много, а това е Spyke или S-протеин, с който той разпознава рецептора. Това е най-силно мутиращият компонент на вируса. Не би следвало да има притеснение на хората, че това ще бъде така. Това се случва когато мутациите са много сериозни и тогава действително става дума за нов щам, какъвто е случаят с грипа всяка година“, коментира още професорът.
