Виктор Серафимов е доктор по международно право и международни отношения и член на Изпълнителния съвет на ПП „Републиканци за България“, с когото TOPNOVINI.BG разговаря през септември във връзка с проекта за нова Конституция, внесен за разглеждане в Народното събрание. Два месеца по-късно, решихме да го потърсим за последващ коментар по темата.
Д-р Серафимов, през септември направихте прогноза, че до избори за Велико народно събрание няма да се стигне. Поддържате ли все още това мнение?
Последните месеци категорично показаха, че управляващото мнозинство, което внесе проекта за нова Конституция възприема конституционния дебат като обикновено средство за отлагане на разговорите, свързани с подаването на оставка на правителството.
Парламентът създаде временна комисия в състав от 10 народни представители, която да обсъди и анализира проекта, както и да предложи евентуалните промени, които да бъдат внесени в направения проект. С това решение на Народното събрание бяха провокирани две големи дискусии.
От една страна, президентът сезира Конституционния съд, който да се произнесе за евентуалната противоконституционност на решението на парламента, с което се дава възможност на временната комисия да внася промени в проекта за нова Конституция. Дали решението ще бъде обявено за противоконституционно – предстои да видим.
От друга страна, възникна въпросът до каква степен обсъждането на този проект има смисъл, при условие, че парламентарната опозиция не е включена във временната комисия. От този дебат е изключена и извънпарламентарната опозиция. Трябва да кажем, че към момента социологическите проучвания показват, че извънпарламентарната опозиция има значително по-голяма подкрепа от вносителите на проекта.
На практика, проектът ще бъде обсъждан от представители на парламентарните групи, които подкрепиха с подписите си първоначалното му внасяне. С оглед на това, че всички членове на Временната комисия са подкрепили внесения проект с подписите си, можем да предположим, че многообразието на мнения в комисията няма да бъде впечатляващо. Напротив – мненията ще бъдат единни и ще зависят от волята на Борисов, който видимо диктува как ще протече разговорът за нова Конституция.
Считам, че евентуалната противоконституционност на решението за формиране на временната комисия, която да обсъди проекта, в контекста на тоталната изолация на парламентарната и извънпарламентарната опозиция напълно опорочава конституционния дебат. За да се вземе решение за насрочване на избори за Велико народно събрание са необходими не по-малко от 160 гласа. Ако през септември събирането на това мнозинство беше трудно постижимо, то с изолацията на опозицията от обсъждането на проекта, то става напълно невъзможно.
Ако процедурата е опорочена, какво предстои?
По мое мнение, Народното събрание ще подложи на гласуване предложението за свикване на Велико народно събрание, като няма да бъдат събрани необходимите 160 гласа. По този начин процедурата ще приключи напълно безславно, а съществените реформи, които трябва да бъдат завършени по пътя на конституционните реформи ще бъдат отложени за следващото Народно събрание.
С други думи – от юридическа гледна точка разговорът ще приключи с това гласуване. От политическа гледна точка, считам, че Борисов ще използва повода, за да подаде оставка. Това ще бъде неговият опит да избяга от отговорността за срива на здравната система, който предизвика с бездействието си през лятото.
В резултат на това, конституционният дебат, който се роди като инструмент за отлагане на разговорите за оставката на Борисов, ще бъде употребен още веднъж, но този път – като повод да дезертира в разгара на здравната криза.
Кои са най-съществените конституционни реформи според Вас?
Време е за истински конституционен дебат, който да се проведе в рамките на следващото Народно събрание. В рамките на този широк обществен дебат трябва да бъдат обсъдени всички реформи, които не могат да станат без конституционни промени. Основно място в него трябва да има съдебната реформа. Ядрото на тази реформа може да се сведе до мястото и ролята на главния прокурор в системата на прокуратурата, както и начинът на конституиране на Висшия съдебен съвет. Ако разговорите, свързани с фигурата на главния прокурор станаха масови през последната година, то мястото на Висшия съдебен съвет остана малко встрани. Това е органът, който кадрува в съдебната система. Фактът, че в него има значителна политическа квота означава, че тя взима политически решения. Така, кадруването в съдебната система е изнесено от полето на професионалните аргументи и е пренесено в полето на политическите аргументи. Този подход е принципно сгрешен и трябва да бъде променен.
Считам, че провеждането на този пълноценен конституционен дебат и довършването на тези реформи от едно управление, което третира конституционните реформи като инструмент за удължаване на собствената си власт е опасно за демокрацията в Република България и само ще влоши върховенството на закона. От тази гледна точка, смятам, че дебатът трябва да продължи след предстоящите избори. Обществото вече е уморено да чака съдебната реформа и никога да не я дочаква. Време е това да се промени.