Близо 1% от хората по света страдат от най-тежкото психично заболяване - шизофрения. В България този брой е близо 70 000.  Един на всеки пет души в различен етап от живота си отключва подобни състояния. Зад всички тези цифри обаче стоят конкретни човешки истории. Истории за срещите ни с болката, страха и безсилието, но и за умението ни да продължаваме след тези срещи по нов път, изпълнен с цветове и смисъл. Именно за тези истории разказваме в настоящия брой на обективно.

Така започва първият роман на Мина Мау, озаглавен “Една четвърт”. В него тя споделя  откровено за челния си сблъсък с шизофренията. Диагноза, която й поставят, когато е едва на 21. Днес Мина е на 36, автор на две книги и човек, научил най-важния си житейски урок - този да приема себе си. Въпреки това обаче предпочита да не разкрива истинското си име и лицето си.

Нишките на болестта и таланта се преплитат и в живота на поета и писател Иван Димитров.Той се нарежда сред най-обещаващите млади имена в родната литература, автор на шест книги, между които “Животът като липсваща лъжица”, “Софийски дует” и “Силата на думите”. Иван обаче е известен и с това, че след отключването на биполярното си разстройство, припознава като своя мисия да говори откровено за състоянието си.

Мина и Иван имат своите, колкото сходни, толкова и противоположни преживявания в опита си да преборят  диагнозата-враг. Стъпките знаят  всички, преминали през него  - лекарства, психотерапия, клиники. 

След битката с болестта, следва тази със стигмата. В края на извървения дълъг  път, най-трудното се оказва това да повярваш отново в умението си да танцуваш с живота и да му подадеш смело ръката си. За да се случи това е нужно обаче първо да бъдеш приет от другия, престрашил се да прегърне твоята различност.