Не е истина какво се случва с някои образцови представители на българщината, още щом се надишат с райския газ на властта. Не че не сме виждали всякакви метаморфози в салона с кривите огледала на българската политика. Има си и стародавна поговорка по въпроса. „Пази, Боже, сляпо да прогледа“. Но някои трансформации са поразителни. Скоростта, с която се случват, е изумителна. Каква лъчезарна мацка беше Калина Константинова, когато с Кирил и Асен обявиха създаването на „Продължаваме промяната“ и се заканиха да разглобят корупционната машина на ГЕРБ. Усмивката й приличаше на добре асфалтирана магистрала, за разлика от катастрофиралия в кражби строеж на „Хемус“. Лустрото на университетската й школовка в Ню Йорк и Лондон затъмняваше съмнителния блясък на кърджалийски поцинковани кофи и лекьосани дамски репутации в политическия харем на Борисов. Осем месеца по-късно Калина е вице премиер по ефективно управление в кабинета на Промяната. Падна й се да покаже уменията си за ефективно управление на кризата с украинските бежанци. Но именно ефективността бомбира с гръм и трясък, въпреки изпратените от Европа 152 милиона евро за целта. Отначало Калина го удари на лъскав пиар. Изсипа 52 милиона евро на хотелиерите по морето да си напълнят гушките в мъртвия сезон преди лятото, като приютят бегълците от войната в Украйна. Главно майки с деца. Ако не бяха доброволците да поемат черната работа с покриването на елементарнии насъщни техни нужди, получаваше се картинка с фотошоп като от журнал. Хем бежанците на кеф, хем хотелиерите на келепир, хем саморекламата за пред Европа върви с пълна пара. Само дето за съдбата на останалите 100 милиона евро, отпуснати за справянето с бежанската криза, правителството дума не отваря. Затова пък идилията свърши, лятото дойде и луксозното мандало падна. Няколко хиляди украинци трябваше спешно да изпаднат от бляскавата рамка на българското гостоприемство. За да бъдат транспортирани като добитък по бежански лагери, наподобяващи Бухенвалд и Освиенцим, макар и с пребоядисани бараки. Украинците обаче се опънахана на шанса да бъдат запокитени в неизвестността, натоварени на влакови композиции като от филмите за Холокоста. И ето тук се състоя драстичната промяна на миловидната Калина. В уникално видеообръщение показа озъбеното лице на надзирател, който потушава бунт в концентрационен лагер. Нахока украинците за претенциите им, отмени програмата за преместването им и посече идеята за интеграцията им в българското общество. С ожесточението си показа, че подобна идея не е и докосвала управленските й хоризонти. Оттук и информационният хаос, който обърка и българските чиновници, и украинците. Другата дума за това е некадърност. Или неграмотност. Един сайт с описание на възможностите за настаняване на бежанци щеше да свърши работа повече от декларациите за солидарност с Украйна. Но не би. Обаче в такъв случай къде е мястото на прословутите западни дипломи, с които Промяната обеща да бори дебелащината, завещана от публичните похвати на Борисов и аверите му зад и пред кулисите. Въпросът звучи все по-отчайващо и все по-риторично. Защото и харвардският имидж на премиера Петков сдаде багажа с коментара му за гафа на Калина Константинова. „Стига им досегашният лукс. Все пак са бежанци“. Подобна солидарност в един очевиден управленски, а и човешки провал буди страх. Както беше казал Николай Слатински: „Политическият маскарад се превръща в маскопад“. Дано подобно падане на маските не доведе до израждане на „Промяната“ в някакво гротесково подобие на копейкиновците в родната политика. Същите, които ваксинирани яхват вълната на антиваксърите. Държат банковите си влогове в евро, докато на думи бранят суверенитета на българския лев. И се борят за руския нефт до дупка, докато си правят селфита с Джо Байдън.
„Политически маскопад“ – малката проповед от еп. 164 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Не е истина какво се случва с някои образцови представители на българщината, още щом се надишат с райския газ на властта. Не че не сме виждали всякакви метаморфози в салона с кривите огледала на българската политика. Има си и стародавна поговорка по въпроса. „Пази, Боже, сляпо да прогледа“. Но някои трансформации са поразителни. Скоростта, с която се случват, е изумителна. Каква лъчезарна мацка беше Калина Константинова, когато с Кирил и Асен обявиха създаването на „Продължаваме промяната“ и се заканиха да разглобят корупционната машина на ГЕРБ. Усмивката й приличаше на добре асфалтирана магистрала, за разлика от катастрофиралия в кражби строеж на „Хемус“. Лустрото на университетската й школовка в Ню Йорк и Лондон затъмняваше съмнителния блясък на кърджалийски поцинковани кофи и лекьосани дамски репутации в политическия харем на Борисов. Осем месеца по-късно Калина е вице премиер по ефективно управление в кабинета на Промяната. Падна й се да покаже уменията си за ефективно управление на кризата с украинските бежанци. Но именно ефективността бомбира с гръм и трясък, въпреки изпратените от Европа 152 милиона евро за целта. Отначало Калина го удари на лъскав пиар. Изсипа 52 милиона евро на хотелиерите по морето да си напълнят гушките в мъртвия сезон преди лятото, като приютят бегълците от войната в Украйна. Главно майки с деца. Ако не бяха доброволците да поемат черната работа с покриването на елементарнии насъщни техни нужди, получаваше се картинка с фотошоп като от журнал. Хем бежанците на кеф, хем хотелиерите на келепир, хем саморекламата за пред Европа върви с пълна пара. Само дето за съдбата на останалите 100 милиона евро, отпуснати за справянето с бежанската криза, правителството дума не отваря. Затова пък идилията свърши, лятото дойде и луксозното мандало падна. Няколко хиляди украинци трябваше спешно да изпаднат от бляскавата рамка на българското гостоприемство. За да бъдат транспортирани като добитък по бежански лагери, наподобяващи Бухенвалд и Освиенцим, макар и с пребоядисани бараки. Украинците обаче се опънахана на шанса да бъдат запокитени в неизвестността, натоварени на влакови композиции като от филмите за Холокоста. И ето тук се състоя драстичната промяна на миловидната Калина. В уникално видеообръщение показа озъбеното лице на надзирател, който потушава бунт в концентрационен лагер. Нахока украинците за претенциите им, отмени програмата за преместването им и посече идеята за интеграцията им в българското общество. С ожесточението си показа, че подобна идея не е и докосвала управленските й хоризонти. Оттук и информационният хаос, който обърка и българските чиновници, и украинците. Другата дума за това е некадърност. Или неграмотност. Един сайт с описание на възможностите за настаняване на бежанци щеше да свърши работа повече от декларациите за солидарност с Украйна. Но не би. Обаче в такъв случай къде е мястото на прословутите западни дипломи, с които Промяната обеща да бори дебелащината, завещана от публичните похвати на Борисов и аверите му зад и пред кулисите. Въпросът звучи все по-отчайващо и все по-риторично. Защото и харвардският имидж на премиера Петков сдаде багажа с коментара му за гафа на Калина Константинова. „Стига им досегашният лукс. Все пак са бежанци“. Подобна солидарност в един очевиден управленски, а и човешки провал буди страх. Както беше казал Николай Слатински: „Политическият маскарад се превръща в маскопад“. Дано подобно падане на маските не доведе до израждане на „Промяната“ в някакво гротесково подобие на копейкиновците в родната политика. Същите, които ваксинирани яхват вълната на антиваксърите. Държат банковите си влогове в евро, докато на думи бранят суверенитета на българския лев. И се борят за руския нефт до дупка, докато си правят селфита с Джо Байдън.