Честно казано - „Делян си има държава” - малката проповед от еп. 219 на „Честно казано с Люба Кулезич”

„Край на протеста, тракторите си отиват. Пеевски обеща до вечерта да има решение.“ Това вълшебно заглавие грейна в няколко сайта докато тракторите на зърнарите се канеха да нахлуят в София, за да блокират дявол знае какво. Ако беше заради вноса на зърно от Украйна, трябваше да тръгнат срещу Парламента. Защото тъкмо депутатите на ГЕРБ-ДПС-ППДБ гласуваха за падането на ембаргото за внос на зърно от Украйна. Да, гласуваха с изключение на цели 12 евроатлантически гласа от групата на „промяната“ и на демократите. Но в суматохата никой от партийните PR-и не обясни защо са се скатали видни евроатлантици като Иво Мирчев, Антоанета Цонева, Летящата Козила, Надежда Йорданова, Даниел Лорер и пр., та се вбесиха привържениците им. Скандалчето се разми в пушилката на Аграрния бунт, който се прицели в Министерския съвет и тръгна да бута премиера Денков. Бил ги нарекъл „терористи“. Ау, каква обида за нежните уши на трактористите. Най-вече на водачите им, които се изредиха по телевизорите със съвършенни диалекти от всички краища на страната да се жалят как нахалната Украйна ще им съсипе прихода с евтиното си, радиоактивно, пълно с пестициди, ГМО зърно. Пък Русия на Путин - цялата в бяло. И никой, ама никой, не ги пита къде бляха през трите месеца на забраната от март до оня ден, та да си пласират залежалата по складовете стока. Пък сега ние с нашите пари да ги компенсираме за алчността и за недалновидността им. И защо не се насочиха към Народното събрание, а към правителството. Въпросът наистина е риторичен. Защото замисълът на този сценарий беше съшит с бели конци. Най-вече с отредената на Пеевски главна роля в него - роля на спасител в инсценираната криза с тракторите. Възкръсналият от пепелта на санкциите по Магнитски депутат от ДПС обяви, че бил получил уверение, че проблемите между правителството и зърнопроизводителите ще бъдат решени. Хепиендът щял се случи до вечерта. Така и стана. Десетките тежки машини на разядосаните земеделци останаха да ръмжат край Долни Богров на къра докато предводителите на нашествието аплодираха по нощите меморандума, подписан с кабинета „Денков“. Така и не се разбра от чие име Пеевски диктува развоя на конфликта. Той остави впечатлението обаче, че се е разбрал с инициаторите на бунта и го играе нещо като техен посредник в натиска срещу премиера Денков да клекне пред грохота на тракторите им. И нищо чудно, че преуспелият млад мъж е на „ти“ с големите акули в бранша с техните бентлита, екзотични острови и авоари. Те са рожба на милиардите, изсипвани върху тях от фонд „Земеделие“, в който Доган от години се разпорежда, асистиран от БСП, от Царя или от ГЕРБ през последните 12 години. Едрата политическа корупция разцъфтя именно в тази сфера, която погълна 80% от обработваемата българска земя, а дребните и средните фермери изтика в ъгъла да чакат за подаяние да им падне от тлъстата баница. Ако им падне... Пеевски пък е признат спец в регулациите на подобни финансови потоци и зависимости. Безспорен е тренингът му в безнаказания погром на КТБ и разграбването на активите й под закрилата на прокуратурата, опитомена с подходящи дажби и намордник. Така че той идеално се вписа в ролята на разпоредител на „зърнения“ конфликт, загърнат в целофана на удобния за оцеляването му евроатлантизъм. И академичният дух на премиера Денков се предаде. Защото пак същият Пеевски го заплаши, че ако той не се справи с кризата, партиите зад правителството му в Парламента, тоест, ГЕРБ, ДПС, ПП-ДБ ще се заемат с проблема. Така, макар и анонсиран само като „депутата от ДПС“, възкръсналият след „Магнитски“ се самопостави в центъра на сглобката. И очаквано г-н Борисов веднага откликна на тази задушевност. Спойката помежду им в този сценарий със зърнените протести лъсна по-ярко от всякога. Те двамата се показаха като най-якият тандем в държавата, явно скрепен със зависимости, които само те си знаят, но ключови за контрола над задкулисната власт в държавата. Трубадурите на промяната пък изпаднаха в ролята на фигуранти в некоалицията, оправдавайки се със свои реформаторски химери и с неизпълними заклинания срещу корупцията, по адрес на службите или на съдебната система. И така Пеевски буквално успя да превземе сцената на „зърнения“ сблъсък. И не като редови депутат от ДПС, както го представят в новините, а като неформален лидер на движението. Забелязвате ли, официалният председател Мустафа Карадайъ тези дни сякаш онемя, а и никому не липсва риторическата му превъзбуда и зашеметяващият му български език. На свой ред публиката успешно бе зарибена с внушението, че Пеевски е ключов фактор, покровител, залог за оцеляването на кабинета, на сглобката или на некоалицията, слепена с евроатлантическа партийна плюнка. И след като изкомандва тракторите да си тръгнат, след като склони кабинетът да изсипе над сто милиона от нашите пари, за да заглавичка земеделците и нареди на Парламента кога да гласува промените в Конституцията, какво друго ни остава освен да пренапишем формулата: „Мафията си има държава“. Спокойно можем да кажем: „Пеевски си има държава“. За, против, въздържали се? Значение вече няма.