В историята винаги най-силните и мощни крале са владеели света. Те са водели своите войни, но с пораженията често губели и своите тронове. Подобно на тях в миналото, днес в спорта също има крале. ЛеБрон Джеймс е едно явление в световния спорт, което се вижда само един път. Нещо като Меси във футбола или О'Съливан в снукъра. Красотата на стрелбата му, лекотата, с която се освобождава от защитата, или начина, по който взема решенията във въздуха са допринесли за прозвището му - Крал.

Но и кралете не могат без своите придворни воини да завладяват света и да вземат плячката си. Крал Джеймс се върна у дома дори за по-ниска заплата. Той търсеше своите воини, които да поведе в битката за третия си пръстен. Буталата на Кавалерите така и не проработиха. На финала те бяха прегазени от воините на Стеф Къри, който счупи всякакви рекорди със стрелбата си от тройката през тази кампания. Кралят, както винаги, бе над всички. Той взе своя меч и започна сам безстрашно да се бори и да разрушава коша на Уориърс. В един момент, дали заради напредналата си възраст, или заради малшанса с контузиите на съотборниците си, но той не знаеше как да помогне на своя отбор. Финалът с лекота беше изгубен.

Най-атлетичното тяло в този спорт бе изключителен във финалната серия и направи цели три трипъл-дабъла - негов личен рекорд във финалите. Но контузиите на Кевин Лав, Кайри Ървинг и Андерсън Варежао може би решиха титлата в полза на младите воини. Дали ако войниците на Краля бяха здрави, нещата щяха да бъдат други? Със сигурност серията можеше да се реши в 7 срещи и тогава може би нещата щяха да са различни.

Дали самостоятелната битка, или пък умората, си каза тежката дума? Уви, едно е сигурно. Сълзите в очите на един Крал показват любовта към съотборниците му. Той би дал всичките си сили неговите родни Кавалери да вдигнат трофея за първи път в своята история. Ясно е, че той ще опита отново и отново, докато не даде трона си на някой по-млад от него.

АВТОР: ИВАН ДАМЯНОВ