27,2% от българите биха подкрепили на предстоящите президентски избори кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева. Това показват данните от изследване възложено и проведено от „Галъп интернешънъл болкан“.
Според проучването най-големият конкурент на Цачева е ген. Румен Радев, издигнат от инициативен комитет и подкрепен от БСП. За него биха гласували 23,1% от запитаните.
На трето място се нарежда кандидатът на Патриотите Красимир Каракачанов с 11,5%, следван от бизнесмена Веселин Марешки със 7,6%.
За Пламен Орешарски биха гласували 7,3%. Той е следван от кандидатът на Реформаторите Трайчо Трайков, който би получил 5,1% от вота.
За кандидатът на коалиция „Калфин – президент“ Ивайло Калфин биха гласували 4,9% от анкетираните.
Татяна Дончева – кандидат от НДСВ, Движение 21 и инициативен комитет е подкрепяна от 2,7% от запитаните. С „Не подкрепям никого“ ще гласуват 5,7% от хората, сред които е проведено проучването.
Близките дистанции между някои кандидати предполагат възможни размествания в структурата. Ситуацията е изключително динамична.
Данните са на база национално представително изследване чрез преки интервюта сред 820 пълнолетни респонденти в цялата страна в периода 24 – 31 октомври. Изследването е финансирано, възложено и проведено от „Галъп интернешънъл болкан“.
На база декларирана готовност за участие на изборите, може да се очаква активност от около 55% според списъците. Това обаче може да се промени, предвид внушението, че гласуването е задължително.
По всяка вероятност, изборите ще се решат на втори тур. Най-вероятно на него ще са Цецка Цачева и Румен Радев. От днешна гледна точка съотношението между тях на балотажа е 53 на 47% в полза на Радев. При евентуален балотаж Каракачанов – Цачева се очертава минимална преднина на Каракачанов от 51 на 49%. Това обаче са само и единствено хипотетични варианти на база заявени нагласи, които няма как да отчетат психологическата ситуация след първия тур, апелите на различни партийни лидери, поведението на различните електорати, както и влиянието на опцията „Не подкрепям никого“, която също ще фигурира на втори тур. От днешна дата обаче би било неприемливо да се правят по-детайлни калкулации.
Затова и данните няма как да имат ролята на прогноза. Същото важи и за референдума, където трудно може да се уловят евентуалните заръки на всяка една отделна партия към избирателите й – дали и как да гласуват на него. Заявената обща активност на референдума към момента доближава 45% спрямо списъците, но в референдумите до този момент реалната активност остава под заявената. Не е изключено да се премине прагът на задължителност, но е достатъчно онези, които се канят да гласуват с „не“ или електоратите на различни партии, да не участват в референдума, за да остане той под прага за задължителност.
Към края на октомври и началото на ноември онези, които се очаква да гласуват на референдума, декларират, че биха гласували – най-общо така – така:
Подкрепяте ли народните представители да с избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура: 82% биха гласували с „да“, 15% – с „не“, а 3% не биха отговорили.
Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите: 58% биха отговорили с „да“, 37% – с „не“, а 5% не биха отговорили.
Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори. 87% биха отговорили с „да“ на 11% с „не“, а 2% не биха отговорили.
Данните са на база национално представително изследване, чрез преки интервюта, сред 820 пълнолетни респонденти в цялата страна в периода 24 – 31 октомври. Изследването е финансирано, възложено и проведено от „Галъп интернешънъл“. Ползвани са открити и закрити въпроси. Максималното стандартно отклонение при 50%-ови дялове е ±3,5%.
