10.04.1979 г..Бях дете, когато първият български космонавт излетя в космоса. Толкова горди бяхме всички. Толкова доволни от постиженията на българския народ и на държавата. И очаквахме развитие. Как България се нарежда наред с великите сили в завладяването на космоса, на новите постижения, на науката. Ех, мечти! А беше толкова хубаво да мечтаеш и животът да е сигурен и подреден.
Георги Иванов – първи български космонавт. Александър Александров – втори и последен български космонавт. Поклон и респект, направихте ни горди, накарахте всички ние – децата, да мечтаем за космоса и звездите.
Днес хората, които тогава мечтаеха да станат космонавти, мечтаят да могат да се нахранят и да си платят сметките. Тези, които мечтаеха да летят в космоса, сега летят от терасите в последен опит да се спасят от мизерията. Разбити са не само мечтите ни като нация, разбити сме всички ние.
Защото сега национални идеали и стремежи нямаме. Управляващите скимтят като погалени кученца при всяка похвала от някой чужденец и не се интересуват от псувните на българския народ към тях. Стремим се да ни похвалят в Брюксел, а не да летим в космоса. Децата ни не искат да стават космонавти, а мутри. Момичетата мечтаят не да станат лекарки или учителки, а да си сложат силикон и да хванат чичко-паричко, който да им уреди живота.
Плача понякога за убитите мечти на българите. За това как от девет милиона българи с надежди и успехи се превърнахме в шест милиона утрепани и безнадеждни прошляци, сред които благоденстват няколко хиляди мутри и политици.
Само за три десетилетия от нация космическа стигнахме до пълна национална катастрофа на идеалите и надеждите.
Срам ме е. Срам ме е, че моето поколение допусна това. Че още когато видяхме подставените от чужди сили нови „демократи”, не ги окачихме по дърветата и допуснахме до ограбят до шушка държавата и нас!
Дали един ден отново ще гледаме звездите!?
Елена Гунчева