Германската икономика навлезе в рецесия през първото тримесечие, отбелязвайки най-сериозен спад след последната глобална финансова криза. След като коронавирусната пандемия и приложените карантинни мерки за нейното ограничаване предизвикаха рязко влошаване на частното потребление, капиталовите инвестиции и износа, показват неревизирани данни на немската федерална статистика Destiats.
БВП на водещата европейска икономика се сви през първото тримесечие на годината с 2,2% спрямо последните три месеца на 2019г., когато се понижи с 0,1 на сто. Това е най-големият икономически спад от първото тримесечие на 2009г., когато бушуваше последната глобална финансова криза и вторият най-силен спад след Обединените на Германия в началото на 90-те години на миналия век.
Спрямо година по-рано БВП на водещата европейска икономика се понижи през първото тримесечие с 2,3% след слабо растеж с 0,4% през последните три месеца на 2019 г.
Данните потвърждават предварителната оценка на Destatis от 15-ти май и показват, че негативното въздействие на коронавирусната пандемия е било доста сериозно още през първите три месеца на тази година, въпреки че разпространението на Covid-19 нямаше голямо влияние през януари и февруари.
Предприетите след средата на март (от 22-ри март) правителствени мерки за ограничаване на вирусното разпространение натежа много силно върху потреблението на домакинствата, върху международната търговия и бизнес инвестициите в страната.
Според федералната статистика частното потребление се сви през първото тримесечие с 3,2% спрямо последното тримесечие на 2019 г., докато германският износ падна с 3,1% при спад на вноса с 1,6%, а капиталовите инвестиции в машини и оборудване се сринаха с цели 6,9 на сто.
Това означава, че частното потребление отне 1,7 процентни пункта от общата германска икономическа активност през периода януари – март, а негативната нетна търговия – 0,8 процентни пункта от БВП.
В същото време инвестициите в строителството, което формират почти 10% от БВП и е най-големият работодател в страната, се увеличиха през първото тримесечие с цели 4,1%, допринасяйки с 0,4 процентни пункта към икономическия растеж.
Държавните разходи също допринесоха (заедно със строителството) за предотвратяване на още по-брутален икономически спад, като се увеличиха с 0,2 на сто на тримесечна база.
„Тъй като представянето в първото тримесечие е резултат от „само“ две седмици на карантина и прекъсване на веригите за доставки поради аналогичните мерки в Азия, не е необходимо много аналитични умения, за да се прогнозира много по-силен икономически спад през второто тримесечие“, коментира пред Ройтерс Карстен Бжески, главен икономист за еврозоната в банката ING.
„Още три седмици през април на сериозна блокада и само постепенното премахване на някои от мерките след това (от 20-ти април нататък) не предвещават нищо добро за второто тримесечие“, допълни той.
Приблизително 45 милиона души са били трудово заети през първото тримесечие, което е увеличение със 147 000, или с 0,3% на годишна база, като това е най-слабото повишение от второто тримесечие на 2010 г., отбеляза Destatis.
Като цяло икономиката на страните от Северна Европа се сви далеч по-малко от тази на средиземноморските държави. БВП на Нидерландия се понижи с 1,7% през първото тримесечие, докато италианската икономика се сви с 4,7%, френската отбеляза исторически спад от 5,8%, а испанската икономика се понижи с рекордните 5,2 на сто.
