Влиянието на ДПС е проникнало в ключови сфери. Неговата сила е в зависимостите. От 1992 насам само двама премиери не пожелаха да угодят на ДПС по време на мандатите си. И двамата днес са извън политиката.
***
Емилия Милчева, Дойче веле
Преди броени дни бившият втори в ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че ДПС са били „обслужвани с всичките горски в цялата страна“ от властта на ГЕРБ и Борисов. Той обаче пропусна много други неща. Благодарение на системата от задкулисни договорки, ДПС не са излизали нито от горския сектор, нито от Държавен фонд „Земеделие“ от началото на този век. А благодарение на кръга на Пеевски не са излизали и от съдебната система, държавни регулатори, Българската банка за развитие (ББР)…
„Ипотека“ в Сараите
Това вече не е обществена тайна. Това е статуквото. Контрол върху горските в страна като България, където корупцията е безобразно висока, а бедността – най-голяма в ЕС, е реална власт. Първо: за хората в планинските и полупланински райони това означава достъп до гората за дърва. Лоялност и глас за ДПС или пък студуване – изборът е предпоставен. Второ: за горската мафия, а и за фирмите за дърводобив и дървопреработване това означава достъп до дървесина, т.е. контрол върху цял един икономически сектор.
Така че няма как да бъде извадено ДПС от властта (формално не е партньор на ГЕРБ). Но да се извади властта от ДПС – това ще е сизифов труд. Радикалната промяна, рестартът на демокрацията, какъвто го поискаха многолюдните летни протести, означава не просто Борисов да подаде оставка, а да не се повтори схемата на „ипотекиране в Сараите“, както определи управлението на ГЕРБ лидерът на „Да, България“ Христо Иванов.
Влиянието на ДПС е проникнало в ключови сфери, макар гласовете за партията да намаляват. Ако през лятото на 2009 година, когато Бойко Борисов и ГЕРБ печелят своя първи мандат, ДПС получава 610 521 гласа – значително постижение, на следващите през 2013 година взима 370 186. След краха на кабинета „Орешарски“ през 2014 година, ДПС има 487 134 гласа, а на последните парламентарни избори резултатът е най-слаб – 315 976.
Само двама премиери не угодиха на ДПС
ДПС може и да не надхвърли 400 000 на предстоящия вот, но силата на Движението отдавна не е в урните, а в наложените зависимости. Част от избирателите на ДПС избраха съдбата на гастарбайтери. Защото партията не се постара за електората си така, както го направи за почетния председател и управленския си елит.
Реториката срещу ДПС като организация на етническа основа, като „турската партия“, изследователят Румен Аврамов определя като ирационална в книгата си „Икономика на възродителния процес“, тъй като „…въпросната партия всъщност развива до краен предел пороците на българския политически живот и се използва (или е била замислена) като инструмент на етнически българската олигархия“.
Този инструмент беше ползван от почти всички политически сили. От 1992 година насам, когато „силният депесарски шут“, както го нарече Ахмед Доган, свали кабинета на СДС и премиера му Филип Димитров, само двама премиери не пожелаха да угодят на ДПС по време на мандатите си – Жан Виденов и Иван Костов. И двамата са извън политиката. А Виденов бе зачеркнат и от собствената си партия – БСП. По онова време „ДПС“ и „главен прокурор“ още не бяха обвързани в едно изречение, както сега, а Пеевски е празнувал пълнолетието си. В едно от редките си интервюта – пред сп. „Правен свят“ преди 10 години Виденов заяви: „Мисля, че ДПС не е партия. ДПС защитава единствено корпоративни интереси. И то на фирми, които не са възникнали в естествен пазарен процес, а са назначавани в мътния първоначален период на прехода“. В книгата си „Свидетелства на прехода“ Иван Костов, който дойде на власт именно след краха на кабинета „Виденов“, припомня как „ръководството на ДПС и особено Ахмед Доган започнаха да стават близки със създадения от репресивните служби на комунистическия режим конгломерат „Мултигруп“.“
Не са убедителни опитите на Борисов и приближените му да отричат, че негови министри – Румен Порожанов, Емил Караниколов, Владислав Горанов, са обвързани с ДПС. Имаше едни скандали с „къщи за гости“, едни приватизационни сделки с ИПК „Родина“, „Булгартабак“ и Дипломатическия клуб в Бояна, едни схеми в ББР, от които се възползваха определени фирми – и това са само публично известните дела.
ДПС държи менюто
Има ли шанс ДПС за политическа нормализация, за реална трансформация в либералната партия, чието лице показва в Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ)? Ако за ГЕРБ би имало живот и без Бойко Борисов, хипотеза за ДПС без Доган и Пеевски няма – това би значело край на ДПС.
Това ли иска протестът? „ДПС“ и „Пеевски“ не се чуват откъм групата на левите – Мая Манолова, Румен Петков, Александър Томов, активистите на партия „Възраждане“. Те са фокусирани единствено около искането за оставка на Бойко Борисов. И президентът Румен Радев не назовава ДПС и Пеевски в контекста на задкулисие. Приносът на ДПС за избора му е известен. А лидерът на БСП Корнелия Нинова може и да говори за „задкулисната коалиция ГЕРБ-ДПС“ и зависимостта на Борисов от Пеевски, но ще спре ли обслужването, ако социалистите се нагърбят със следващ кабинет? Защото ДПС държи менюто.
