„В традиционната българска култура Коледа се празнува три дни“. Това заяви пред „Евроком ентнологът Веселка Тончева.
- Реклама -
„Най-важният ден от коледната обредност и ритуалност е Бъдни вечер. Вчерта срещу празника. В очакване на празника“, допълни още тя.
„В очакване на раждането на Младия Бог. Както се пее в народните песни: „Млада Бога“. Раждането на Исус Христос според християнската традиция. А според фолклора в по-стари времена раждането на новото слънце“, коментира етнологът.
Специалистът обясни защо на трапезата на Бъдни вечер броят на ястията е нечетен.
„Във фолклорната култура нечетното е символ на доброто, на щастието. Четното има завършен характер, т.е. това е смъртта. Затова и трябва да е нечетен брой, за да оставим вратата отворена към следващата година, към предстоящото хубаво, което си пожелаваме на този празник“, категорична бе Тончева.
„Няма да се върнем в XIX век. Няма да правим това, което са правили нашите прабаби и прадядовци, защото те искрено са вярвали в това, докато ние сме по повърхността. Дълбините ги няма“, сподели още етнологът.
„Мръсните дни са много опасни време. Действително това е времето от Рождество Христово до Йордановден. Това е времето на преход между старата и новата година. В нашата традиционна култура тези преходни периоди са свързани с множество забрани, с много представи за отвъдното. Мръсните дни са опасно време“, завърши Веселка Тончева.
„В традиционната българска култура Коледа се празнува три дни“. Това заяви пред „Евроком ентнологът Веселка Тончева.
- Реклама -
„Най-важният ден от коледната обредност и ритуалност е Бъдни вечер. Вчерта срещу празника. В очакване на празника“, допълни още тя.
„В очакване на раждането на Младия Бог. Както се пее в народните песни: „Млада Бога“. Раждането на Исус Христос според християнската традиция. А според фолклора в по-стари времена раждането на новото слънце“, коментира етнологът.
Специалистът обясни защо на трапезата на Бъдни вечер броят на ястията е нечетен.
„Във фолклорната култура нечетното е символ на доброто, на щастието. Четното има завършен характер, т.е. това е смъртта. Затова и трябва да е нечетен брой, за да оставим вратата отворена към следващата година, към предстоящото хубаво, което си пожелаваме на този празник“, категорична бе Тончева.
„Няма да се върнем в XIX век. Няма да правим това, което са правили нашите прабаби и прадядовци, защото те искрено са вярвали в това, докато ние сме по повърхността. Дълбините ги няма“, сподели още етнологът.
„Мръсните дни са много опасни време. Действително това е времето от Рождество Христово до Йордановден. Това е времето на преход между старата и новата година. В нашата традиционна култура тези преходни периоди са свързани с множество забрани, с много представи за отвъдното. Мръсните дни са опасно време“, завърши Веселка Тончева.
