За втора година празникът на Велико Търново – 22 март ще бъде честван без традиционните тържества, шествия и концерти заради ограниченията от COVID-19, съобщиха от пресцентъра на общината.
Великотърновският общински съвет ще гласува номинациите за званието почетен гражданин на Велико Търново. През тази година предложенията са за историка и преподавател във Великотърновския университет проф. Милко Палангурски.
По предложение на Държавния Военно-исторически архив почетното звание ще бъде връчено посмъртно и на 37 български офицери, родени във Велико Търново и произведени в генералско звание до 1945-а година, заради приноса им в развитието на Българската армия, обществото и държавността.
Титлата „Почетен гражданин на Велико Търново“ е най-старото звание, давано на изявени личности, допринесли за развитието на старата столица. За първи път то е дадено през 1916 г. на фелдмаршал Август фон Макензен за неговите заслуги като командващ съюзническите войски в първата световна война.
С другото традиционно отличие – наградата „Велико Търново“ през тази година са удостоени археологът и директор на Регионалния исторически музей д-р Иван Църов и композиторът и пианист маестро Живко Петров. Техните номинации са гласувани на заседание на специализирана комисия, сформирана със заповед на кмета на общината.
Очаква се след онлайн заседанието на Общинския съвет да се състои онлайн церемония на която ще бъдат връчени званията и наградите, съобщи председателят на Общинския съвет Венцислав Спирдонов.
В 12.00 часа камбаните на всички църковни храмове в старата столица и на крепостта „Царевец“ ще зазвънят тържествено, което ще бъде кулминацията на празника в условията на ограничения заради противоепидемичните мерки.
Първите сведения за честването на 22 март като празник на Велико Търново се срещат през 1879 година. Именно тогава жителите отбелязват празник на търновското гражданство в храма „Св. Четиридесет мъченици”, състоял се на 9 март (ст.ст.). На отслужената литургия присъстват императорският комисар княз Дондуков-Корсаков, войската, висши чиновници и духовници, народни представители от провеждащото се по това време в града Учредително събрание, много граждани. За първи път след петвековното робство не само търновци, но и цялото народно представителство, засвидетелстват почит към миналото. Оттогава до 1944 година денят на Светите четиридесет мъченици ежегодно се празнува като ден на Търново и празник на Търновския гарнизон.
След 9 септември 1944 година празникът не се чества. Заслуга за възстановяването имат будните жители на квартал „Асенов”, които през 1970 година отбелязват деня в църквата „Св. Четиридесет мъченици” под наслов „Мой любим квартал”. През 1984-а тяхната идея е подкрепена от великотърновската общественост, която на 22 март отбелязва с няколкодневна програма празника на славния си град.