Нямаше да има изненада в това, което Елеонора Митрофанова щеше да каже по БНР. Но по-важното е, че политиците не може и не трябва да се месят в съдържанието, което медиите създават. Това заяви народният представител от “Продължаваме Промяната – Демократична България” Антоанета Цонева по БНТ във връзка с неизлъченото интервю на посланика на Русия в предаването “Политически НЕкоректно” с Петър Волгин в събота.
Според нея е назрял моментът да се проведе сериозен разговор за състоянието на обществените медии. “Имаме нужда от качествена промяна на нормативната рамка за БНТ и БНР, така че двете медии да работят в среда на автономност, независимост и да отговарят в пълна степен на своята обществена роля”, коментира Цонева, като добави, че това е един от основните й приоритети като член на комисията по медии и култура в парламента.
“В нашия план за управление е записано, че трябва да има промени в Закона за радио и телевизия и да се преразгледа начинът на финансирането на БНТ и БНР, за да могат да създават продукт и съдържание така че да отговарят на мисията си “обществена медия”. Трябва да се дебатира и точно какво точно за тях означава “мисия”, заяви представителят на „Да, България“.
Антоанета Цонева заяви, че в бюджета за 2024 г. ще има безпрецедентно увеличение в средствата за култура – над 140 милиона лева ръст спрямо тази година. От тях поне 80 милиона лева са предвидени за сценични изкуства, а 11 милиона лева за опазване на културното наследство.
“Нашият поглед към развитието на културата е да има ясни програми и ясни цели. Успяхме в много разговори да постигнем отпадането на едни рестрикции, които не даваха възможгност за повече субсидии на културни институти, като театри, филхармонии и др. Може да се каже, че сме отворили шлюзовете пред културната индустрия – хората, които правят изкуство, да бъдат по-спокойни и да могат да творят”, заяви Цонева. Тя отхвърли като спекулативно твърдението, че някой депутат може да осигури милиони левове в бюджета без разговор по същество.
Антоанета Цонева определи като закъснял акт демонтирането на паметника на съветската армия. Според нея и с оглед на състоянието на скулптурния комплекс институционалните действия са били задължителни.
“Сега се показа готовност и воля, има осигурен бюджет, технически възможности и планове, по които да се извърши демонтажът. От документите, които бяха представени от областната управа в Народното събрание виждам, че случващото се в последните дни е в рамките на закона”, каза тя.
Снимка: БГНЕС
