Високо в планините на Узбекистан археолози са картографирали следите на два средновековни града, които са процъфтявали по Пътя на коприната преди повече от 1000 години.
Екипът от изследователи, ръководен от Майкъл Фракети, археолог от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, и Фарход Максудов, директор на Националния център по археология в Узбекистан, открива следи от градовете по време на пешеходни проучвания, преди да сканира терена с лидарно оборудване, прикрепено към дронове.
Селищата Ташбулак и Тугунбулак са „сред най-големите, документирани някога в планинските части на Пътя на коприната“, казаха от Вашингтонския университет.
„Това биха били важни градски центрове в Централна Азия, особено при излизане от равнинните оазиси и придвижване към по-предизвикателни високопланински условия“, допълни Фракети.
Пътят на коприната не е бил традиционен път, а по-скоро обща мрежа от търговски пътища, която се е простирала между Европа и Близкия изток до Източна Азия. Наречен на луксозните китайски тъкани, които често се движели по него, разцветът на пътя е продължил от около 130 г. пр. н. е. до 1453 г. сл. н. е. Преди това експертите са приемали, че търговските му маршрути са минавали само през низини.
Ташбулак и Тугунбулак са разположени на повече от 6500 метра надморска височина в планините на югоизточен Узбекистан. Според проучването те процъфтяват и се превръщат в големи градски центрове благодарение на желязната руда, животните и други ценни ресурси.
За първи път изследователите се натъкват на останки от Ташбулак по време на преходи из планините през 2011 г., когато забелязват керамични отломки, погребения и могили от пръст, разпръснати из целия пейзаж, според Алисън Паршъл от Scientific American.
Няколко години по-късно, по време на разкопките на Ташбулак, те се запознават със собственик на земя, който е забелязал подобни керамични отломки в собствения си двор на няколко мили оттам.
„Сигурно е, че той живее върху средновековна цитадела. Казахме си: О, Боже, това място е огромно“, каза Фракети пред Scientific American.
Вторият обект – Тугунбулак – включва подобни могили.
Първоначално истинският мащаб на Тугунбулак убягва на изследователите. Както те пишат в изследването: „С просто око съвременните повърхности на Ташбулак и Тугунбулак изглеждат като тревисти, вълнообразни полета с големи, пирамидални могили и оскъдна повърхностна керамика като единствените индикатори за техния археологически характер.“
За да направи адекватна снимка на двата обекта, екипът настоява да получи разрешение за използване на безпилотно оборудване в Узбекистан, който налага строги ограничения върху технологията. През 2022 г. Фракети и екипът му най-накрая провеждат своите проучвания, като използват оборудван с лидар дрон, за да съберат милиони точки с данни в Ташбулак и Тугунбулак.
„Окончателните карти с висока разделителна способност бяха съвкупност от повече от 17 полета с дрон в продължение на три седмици. Ръчното картографиране на такива големи обекти щеше да ни отнеме десетилетие“, съобщи още Фракети.
Сканирането е заснело градовете с точност до сантиметър, което е позволило на изследователите да изградят подробни 3D модели. След това компютърните специалисти използват изчислителни алгоритми, за да анализират моделите и да приближат архитектурата и организацията на отминалите градове.
Въпреки голямата си надморска височина и суровия климат, Ташбулак и Тугунбулак не са били просто аванпостове или спирки за почивка, а градове със собствена икономика. Предварителните разкопки вече разкриха, че в Тугунбулак е имало крепост със стени, дебели почти 10 фута (3 метра) – вероятно фабрика, в която ковачи са превръщали желязната руда в стомана.
Екипът смята, че Ташбулак е съществувал приблизително между 730 и 1050 г. пр.н.е. с население от хиляди души, а Тугунбулак – между 550 и 1000 г. пр.н.е. с население от десетки хиляди души.
Търговските мрежи по Пътя на коприната са били „много, много променливи“, каза археологът Санджьот Мехендале, председател на Центъра за изследване на Пътя на коприната „Танг“ в Калифорнийския университет в Бъркли. Общества като Ташбулак и Тугунбулак в крайна сметка стават неразделна част от „мрежа, която се простира в цяла Евразия.
„Вече не можете да гледате на тези райони и да ги възприемате като отдалечени или по-слабо развити“. добавя тя.
В перспектива Фракети се надява да продължи да изследва високопланинските селища по протежение на древната търговска мрежа.
„Бихме могли наистина да променим картата на градското развитие в средновековна Азия. Пътят на коприната не се е отнасял само за крайните точки на Китай и Запада. В Централна Азия са действали големи политически сили. Сложната сърцевина на мрежата също е била двигател на иновациите“, каза още той.
