Колко ниско ще паднат лихвените проценти на ЕЦБ през 2025 г.  

Очаква се през 2025 г. Европейската централна банка да продължи да намалява лихвените проценти, тъй като слабият растеж и охлаждащата се инфлация продължават. Макар че пазарите предвиждат понижение до 2%, някои анализатори предполагат, че може да последват по-дълбоки съкращения, ако търговските рискове и глобалната несигурност ескалират, се казва в анализ на „Евронюз“. 
 
Европейската централна банка (ЕЦБ) отново е във фокуса на вниманието за облекчаване на паричната политика, като пазарите и икономистите спекулират докъде може да стигне Франкфурт при намаляването на лихвените проценти през 2025 г.  
След като през 2024 г. намали основния си лихвен процент по депозитното улеснение до 3% – спад с цял процентен пункт, – икономическите и инфлационните тенденции предполагат, че на хоризонта може да има по-нататъшни намаления.  
Могат ли лихвените проценти да паднат под „неутралното“ равнище от 2% и кои фактори биха могли да предизвикат подобна стъпка? 
 
Пътят към неутралния лихвен процент на ЕЦБ 
 
Преходът на ЕЦБ към облекчаване на лихвените проценти е обусловен от намаляващата инфлация и неубедителния растеж. 
Годишната инфлация в еврозоната се понижи от 2,8% през януари 2024 г. до 2,2% през ноември, а икономическият растеж се забави до 0,4% на годишна база през третото тримесечие, като се доближи до стагнация.  
„След продължителен период на рестриктивна политика увереността ни, че сме свидетели на навременно връщане към целта [2%], се увеличи“, заяви председателят на ЕЦБ Кристин Лагард в неотдавнашна реч във Вилнюс.  
В декемврийското си изявление по паричната политика ЕЦБ забележимо се отказа от ангажимента си да поддържа лихвените проценти „достатъчно рестриктивни толкова дълго, колкото е необходимо“, сигнализирайки за ясна промяна към по-благоприятна позиция. 
„Тази тенденция вече не отразява развиващия се макроикономически пейзаж, нашите перспективи за инфлацията или баланса на рисковете около нея“, заяви Лагард от ЕЦБ.  
Последните макроикономически прогнози показват леки корекции надолу в прогнозите за инфлацията, като се очаква общата инфлация да достигне 2,1%, а базисната – 2,3%, преди и двете да се изравнят на 1,9% до 2026 г. Прогнозите за растежа също са ревизирани надолу, като за 2025 г. вече се предвижда 1,1% – спад от 1,3% през септември, а за 2026 г. – 1,4% – спад от предишните 1,5%. 
ЕЦБ изглежда е готова да коригира своя лихвен процент по депозитното улеснение до така нареченото „неутрално“ равнище – точка, която според всеобщото мнение поддържа икономическия баланс, без да стимулира или ограничава растежа. 
Паричните пазари вече предвиждат намаляване на лихвите от страна на ЕЦБ с цял процентен пункт през 2025 г., което ще доведе до понижаване на лихвения процент по депозитното улеснение до 2% – най-ниското му ниво от януари 2023 г. насам. 
„ЕЦБ продължава да предпочита постепенен подход към своето парично облекчаване. Очакваме намаления на лихвените проценти с по 25 базисни точки на всяка предстояща среща по паричната политика до стабилизиране на лихвения процент по депозитното улеснение на 2,0% през юни 2025 г.“, отбеляза наскоро Гийом Дериен, икономист в BNP Paribas.  
 
ЕЦБ не е „момче за всичко“ 
Аргументът за това, че ЕЦБ разглежда неутралния лихвен процент от 2% като вероятна крайна точка на цикъла си на съкращения, произтича от реалността, че паричната политика невинаги може сама да поеме тежестта на справянето с икономическите предизвикателства пред еврозоната. Фискалната политика също трябва да изиграе своята роля. 
Д-р Катрин Нейс, главен европейски икономист в PGIM Fixed Income, отбеляза, че декемврийската среща на ЕЦБ е показала, че цикълът на облекчаване може би е към своя край, а не към средата. „От своя страна, ние запазваме прогнозата си за допълнителни намаления на основния лихвен процент със 100 базисни пункта през 2025 г., което би довело до достигане на депозитната лихва до 2,0%.“ 
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард затвърди този балансиран подход, заявявайки, че решенията по паричната политика остават гъвкави и не се определят по предварително определен път.  
Тя също така подчерта, че значителните икономически предизвикателства в региона не могат да бъдат решени само чрез паричната политика, като изтъкна, че ЕЦБ „не може да служи като универсален инструмент“ за европейската икономика. 
Ветеранът от Уолстрийт Ед Ярдени, президент на Yardeni Research, повтори това мнение, като призова Европейския съюз да действа решително по отношение на реформите в управлението и икономическия растеж. Той посочи препоръките на бившия ръководител на ЕЦБ Марио Драги и бившия министър-председател на Италия Енрико Лета като критични стъпки за осигуряване на бъдещата устойчивост на блока. 
 
Тарифите на Тръмп и рискът от по-дълбоки съкращения: Може ли ЕЦБ да понижи лихвите под 2%? 
 
Обещанието на новоизбрания президент Доналд Тръмп да наложи 60% мито върху китайския внос и универсално 10% мито за всички останали държави се очертава като голяма заплаха за еврозоната. Европейските индустрии с голям дял в износа – от машиностроенето до фармацевтиката – са изправени пред значителни рискове от намалените обеми на световната търговия. 
Икономистът от Bank of America Рубен Сегура Каюела вижда в преминаването на ЕЦБ от ястребова към миролюбива позиция сигнал, че на хоризонта може да се появят по-значителни съкращения. 
„Очакваме ЕЦБ да намали лихвения процент по депозитите до 1,5% до септември“, каза той, като добави, че тази прогноза предполага влошаване на данните и засилване на рисковете от глобалното търговско напрежение.  
 „Рисковете от по-бърз цикъл на съкращения са важни предвид подновената несигурност по отношение на търговската политика и последиците от митата.“ 
Икономистът от „Голдман Сакс“ Свен Яри Стен също изтъкна възможността за по-бърз темп на съкращения в зависимост от икономическите перспективи.  
„Като се има предвид прогнозата ни за слаб растеж и постепенно понижение на базисната инфлация към 2%, ние предвиждаме намаление с 25 базисни пункта през януари, с потенциал за 50 базисни пункта през март.“ 
„Голдман Сакс“ предвижда последователни съкращения, които да доведат депозитната лихва до 1,75% до средата на 2025 г., макар че Стен отбеляза риска от „по-бързи и по-дълбоки съкращения“, ако условията се влошат. 
Бил Дивини, ръководител на отдел „Макроизследвания“ в ABN Amro, прогнозира, че търговските тарифи могат да предизвикат дезинфлационен шок в еврозоната, като допълнително понижат инфлацията под целевото равнище от 2% на ЕЦБ.  
„Очакваме ЕЦБ да намалява лихвените проценти с 25 базисни пункта на всяко заседание на Управителния съвет през следващата година, с изключение на паузата през април. В крайна сметка виждаме, че ЕЦБ ще понижи депозитната си лихва чак до 1%.“, каза той.