Search Suggestions
      понеделник, 29.12.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          ГОДИШНИНА: Отбелязваме 144 години от създаването на българския лев

          Месеците юни и юли са от изключително значение за парично-финансовата история на България. Множество ключови институции, които и до днес играят важна роля в стопанството на страната, са намерили своето начало в първите седмици на лятото:
          – На 4 юни 1880 г. е създаден българският лев чрез публикуването на „Закона за правото на рязане на монети в Княжество България“.

          - Реклама -

          – На 6 юни 1879 г. Българска народна банка (БНБ) осъществява първата си банкова операция. Държавата превежда 8 687 043 франка, като два милиона от тази сума са внесени за набиране на основен капитал на БНБ, а останалите – на депозит. 

          – На 1 юли 1997 г. е въведен валутният борд, чрез който е преодоляна хиперинфлацията и са стабилизирани финансите на страната.

          – На 5 юли 1879 г. е основано Министерство на финансите, което се разпорежда с хазната и държавния бюджет.

          Историята на българските пари и финанси е сложна и изпълнена със сериозни предизвикателства. Но освен като познание за общото ни минало, тя може да служи като ценен урок за спестителите и инвеститорите.
          Непосредствено преди началото на Първата Балканска война в България на практика действа класическият златен стандарт. Паричната циркулация се състои от около 164 милиона лева, включващи златни, сребърни, медни и никелови монети, както и банкноти. Златният лев е в основата на паричната система и всяка стока може да бъде закупена чрез комбинация от различни монети и банкноти. На касите на БНБ, гражданите е можело да разменят свободно своите банкноти за злато.
          Тази система се е запазила до участието на България в Първата световна война и малко след нея. Военните разходи от няколко последователни войни натоварват хазната и държавата прибягва до печатане на нови банкноти, което води до сериозна инфлация – книжните пари се обезценяват спрямо златния лев цели 16 пъти. От края на 1918 г. обменът на банкноти в злато или сребро се преустановява със закон „до второ разпореждане“, което така и не идва. През 1920 г. златното покритие на банкнотите е едва 1,56%.
          Интересно определение и отправна точка за „ПАРИ“ дава главния изпълнителен директор на Tavex – Макс Баклаян: „Златото е пари, а това, което държим в джоба си и наричаме „пари“, всъщност е валута. Разликата между пари и валута е, че парите имат стойност сами по себе си, а валутата няма.“ 
          И до днес златото остава отличен защитник от обезценяване на хартиените пари, а златните стандарти са минало по целия свят заради изкушението на инфлацията, което не подминава нито една държавна власт.

          Месеците юни и юли са от изключително значение за парично-финансовата история на България. Множество ключови институции, които и до днес играят важна роля в стопанството на страната, са намерили своето начало в първите седмици на лятото:
          – На 4 юни 1880 г. е създаден българският лев чрез публикуването на „Закона за правото на рязане на монети в Княжество България“.

          - Реклама -

          – На 6 юни 1879 г. Българска народна банка (БНБ) осъществява първата си банкова операция. Държавата превежда 8 687 043 франка, като два милиона от тази сума са внесени за набиране на основен капитал на БНБ, а останалите – на депозит. 

          – На 1 юли 1997 г. е въведен валутният борд, чрез който е преодоляна хиперинфлацията и са стабилизирани финансите на страната.

          – На 5 юли 1879 г. е основано Министерство на финансите, което се разпорежда с хазната и държавния бюджет.

          Историята на българските пари и финанси е сложна и изпълнена със сериозни предизвикателства. Но освен като познание за общото ни минало, тя може да служи като ценен урок за спестителите и инвеститорите.
          Непосредствено преди началото на Първата Балканска война в България на практика действа класическият златен стандарт. Паричната циркулация се състои от около 164 милиона лева, включващи златни, сребърни, медни и никелови монети, както и банкноти. Златният лев е в основата на паричната система и всяка стока може да бъде закупена чрез комбинация от различни монети и банкноти. На касите на БНБ, гражданите е можело да разменят свободно своите банкноти за злато.
          Тази система се е запазила до участието на България в Първата световна война и малко след нея. Военните разходи от няколко последователни войни натоварват хазната и държавата прибягва до печатане на нови банкноти, което води до сериозна инфлация – книжните пари се обезценяват спрямо златния лев цели 16 пъти. От края на 1918 г. обменът на банкноти в злато или сребро се преустановява със закон „до второ разпореждане“, което така и не идва. През 1920 г. златното покритие на банкнотите е едва 1,56%.
          Интересно определение и отправна точка за „ПАРИ“ дава главния изпълнителен директор на Tavex – Макс Баклаян: „Златото е пари, а това, което държим в джоба си и наричаме „пари“, всъщност е валута. Разликата между пари и валута е, че парите имат стойност сами по себе си, а валутата няма.“ 
          И до днес златото остава отличен защитник от обезценяване на хартиените пари, а златните стандарти са минало по целия свят заради изкушението на инфлацията, което не подминава нито една държавна власт.

          google-news
          Последвайте Евроком в Google News

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Приеха по спешност в болница Камен Алипиев

          Журналистът Камен Алипиев, по-известен като Кедъра, съобщи в личния си профил във Facebook, че е приет в болница заради бронхоспазъм. В публикацията си той...

          Кирил Петков за „пребоядисани млади комунистчета“: Как не го е срам Борисов днес да говори такива неща – човекът, който подаряваше кученца???

          Бившият съпредседател на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков публикува снимка на Бойко Борисов заедно с руския президент Владимир Путин във Facebook, като коментира по-ранното изказване...

          ЕКСКЛУЗИВНО: Собственикът на болница, от чиято каса изчезнаха 3,2 милиона, пред „Евроком“: Всичко е заснето с камери!

          Най-голямата частна АГ-болница в Пловдив е собственост на Николай Йорданов, заяви самият той пред „Евроком“. Той допълни, че преди няколко месеца един от редовите...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions