10 години от смъртта на Желю Желев

Днес, 30 януари, се навършват десет години от смъртта на д-р Желю Желев, първият демократично избран президент на България. В негова памет в 14:30 ч. беше отслужена панихида в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

Д-р Желю Желев беше човек, който през целия си живот се е борил за демократичните ценности и свобода. Той беше първият български държавен глава, избран чрез свободни избори, без да наследява властта по династичен път, не чрез заговор, не чрез насилие или външна намеса, а чрез волята на българския народ, изразена в преки и демократични избори. Той самият пише:

Роден на 3 март 1935 г. в село Веселиново, близо до Шумен, Желев завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Още през 1964 г. той критикува марксизма-ленинизма в своята кандидатска дисертация, което води до уволнението му от университета и принудителното му напускане на София. Въпреки това, той се завръща и публикува книгата си „Фашизмът“, която също предизвиква нови репресии.

Дисидентската му дейност и срещата с Франсоа Митеран

През 1988 г. Желев става инициатор на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, който се противопоставя на Възродителния процес. Той е арестуван през май 1989 г. заради активната си позиция.

Един от важните моменти в живота му е срещата с френския президент Франсоа Митеран на 19 януари 1989 г. в София. Заедно с други български интелектуалци и дисиденти, Желев участва в среща, организирана от френския президент, в която присъстват философът Николай Василев, писателят Радой Ралин, журналистката Копринка Червенкова, и други. Въпреки че българските медии не отразяват срещата, тя има огромно значение за развитието на българското дисидентско движение и укрепването на бъдещите демократични сили в България.

Ролята му в прехода и Съюза на демократичните сили (СДС)

След падането на комунистическия режим, д-р Желев става съосновател и първи председател на Съюза на демократичните сили (СДС). Той е ръководител на делегацията на СДС по време на Кръглата маса през 1990 г., на която се договарят основите на политическия преход в България.

През август 1990 г. Желев е избран за президент от VII Велико народно събрание, а през 1992 г. става първият президент на България, избран с пряк вот.

Политическите сътресения и напускането на политиката

Неговата политическа кариера не преминава без проблеми. През 1992 г. с известната пресконференция в резиденция „Бояна“, наречена „Боянските ливади“, Желев открито критикува правителството на СДС. Това води до сериозни конфликти в партията и до разрив с ръководството. В крайна сметка той не получава втори мандат като президент и през 1996 г. губи изборите от Петър Стоянов. Желев напуска активната българска политика, но през 2001 г. основава Балканския политически клуб, посветен на сътрудничеството в региона.

„Българската следа“ и посещението на папа Йоан Павел II

Един от най-важните моменти в историята на България, свързан с името на Желю Желев, е неговото посещение при папа Йоан Павел II през 1995 г. по време на аудиенция, когато папата официално заявява, че България не е замесена в опита за убийство на папата през 1981 г. Тази „българска следа“ се оказва без основа, като самият Агджа признава, че информацията е била създадена от тайните служби.

По време на посещението на папата в България през май 2002 г., той отново подчерта, че „никога не е вярвал в така наречената „българска следа“.

Наследството на Желю Желев

Д-р Желю Желев остава в историята като символ на прехода към демокрация в България. Неговото наследство не се ограничава само до политическата му кариера, а и до всички усилия, които той вложи в изграждането на демократично общество и укрепването на правовата държава. Той ще бъде запомнен като един от най-значимите български политици на съвременната история.