Днес, 30 януари, се навършват десет години от смъртта на д-р Желю Желев, първият демократично избран президент на България. В негова памет в 14:30 ч. беше отслужена панихида в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.
Д-р Желю Желев беше човек, който през целия си живот се е борил за демократичните ценности и свобода. Той беше първият български държавен глава, избран чрез свободни избори, без да наследява властта по династичен път, не чрез заговор, не чрез насилие или външна намеса, а чрез волята на българския народ, изразена в преки и демократични избори. Той самият пише:
„Българският народ ме удостои с честта да ме избере за президент на Република България. В хилядолетната история на страната аз бях първият държавен глава, който застана начело не чрез наследяване на властта по династичен път, не чрез заговор или преврат, не чрез кръвопролитие или чужда намеса, а чрез свободната воля на българския народ, изразена в преки, свободни и демократични избори.“
Роден на 3 март 1935 г. в село Веселиново, близо до Шумен, Желев завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Още през 1964 г. той критикува марксизма-ленинизма в своята кандидатска дисертация, което води до уволнението му от университета и принудителното му напускане на София. Въпреки това, той се завръща и публикува книгата си „Фашизмът“, която също предизвиква нови репресии.
Дисидентската му дейност и срещата с Франсоа Митеран
През 1988 г. Желев става инициатор на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, който се противопоставя на Възродителния процес. Той е арестуван през май 1989 г. заради активната си позиция.
Един от важните моменти в живота му е срещата с френския президент Франсоа Митеран на 19 януари 1989 г. в София. Заедно с други български интелектуалци и дисиденти, Желев участва в среща, организирана от френския президент, в която присъстват философът Николай Василев, писателят Радой Ралин, журналистката Копринка Червенкова, и други. Въпреки че българските медии не отразяват срещата, тя има огромно значение за развитието на българското дисидентско движение и укрепването на бъдещите демократични сили в България.
Ролята му в прехода и Съюза на демократичните сили (СДС)
След падането на комунистическия режим, д-р Желев става съосновател и първи председател на Съюза на демократичните сили (СДС). Той е ръководител на делегацията на СДС по време на Кръглата маса през 1990 г., на която се договарят основите на политическия преход в България.
През август 1990 г. Желев е избран за президент от VII Велико народно събрание, а през 1992 г. става първият президент на България, избран с пряк вот.
Политическите сътресения и напускането на политиката
Неговата политическа кариера не преминава без проблеми. През 1992 г. с известната пресконференция в резиденция „Бояна“, наречена „Боянските ливади“, Желев открито критикува правителството на СДС. Това води до сериозни конфликти в партията и до разрив с ръководството. В крайна сметка той не получава втори мандат като президент и през 1996 г. губи изборите от Петър Стоянов. Желев напуска активната българска политика, но през 2001 г. основава Балканския политически клуб, посветен на сътрудничеството в региона.
„Българската следа“ и посещението на папа Йоан Павел II
Един от най-важните моменти в историята на България, свързан с името на Желю Желев, е неговото посещение при папа Йоан Павел II през 1995 г. по време на аудиенция, когато папата официално заявява, че България не е замесена в опита за убийство на папата през 1981 г. Тази „българска следа“ се оказва без основа, като самият Агджа признава, че информацията е била създадена от тайните служби.
По време на посещението на папата в България през май 2002 г., той отново подчерта, че „никога не е вярвал в така наречената „българска следа“.
Наследството на Желю Желев
Д-р Желю Желев остава в историята като символ на прехода към демокрация в България. Неговото наследство не се ограничава само до политическата му кариера, а и до всички усилия, които той вложи в изграждането на демократично общество и укрепването на правовата държава. Той ще бъде запомнен като един от най-значимите български политици на съвременната история.