Смразяващи звуци се разнасят из Атлантическия океан, докато обречената подводница „Титан“ се взривява през 2023 г., убивайки всичките петима души на борда.
Звукът, заснет от устройство на Националната океанска и атмосферна администрация, е регистриран на около 1450 км от мястото на изчезването на подводницата южно от Нюфаундленд. Властите публикуваха 20-секунден запис, за който се смята, че представлява „акустичната сигнатура“ на имплозията, погубила петимата пасажери на 18 юни 2023 г.
Последните мигове на „Титан“
Подводницата е била на експедиция за разглеждане на останките на „Титаник“, когато внезапно губи връзка с помощния кораб „Полярен принц“, около час и 45 минути след началото на спускането.
Едно от последните съобщения на екипажа до Polar Prince гласи: „Тук всичко е наред“. Малко след това плавателният съд изчезва завинаги.
Въпреки надеждите, че липсата на сигнал означава временна авария, находките на бреговата охрана разкриват най-лошото – останките на „Титан“ са открити на повече от 330 метра от носа на „Титаник“, а никой от петимата на борда не е оцелял.
Сред загиналите са:
🔹 Шахзада Дауд (48 г.) и синът му Сюлейман (19 г.)
🔹 Хамиш Хардинг (58 г.), британски бизнесмен и авантюрист
🔹 Пол-Анри Наржоле (77 г.), бивш френски военноморски водолаз
🔹 Стоктън Ръш (61 г.), съосновател на OceanGate
Трагедията разкри проблеми със сигурността
След фаталния инцидент се появиха сериозни въпроси за безопасността на „Титан“. Стана ясно, че подводницата е управлявана с контролер за видеоигри, а редица експерти са предупреждавали главния изпълнителен директор Стоктън Ръш, че „експерименталният“ дизайн крие огромен риск.
Дейвид Лохридж, бивш директор по морските операции в OceanGate, настоявал за по-строги тестове и сканиране на корпуса за дефекти, но е бил уволнен, след като изразил загриженост.
Въпреки тревожните сигнали, Ръш отхвърлял критиките, като заявил, че е „уморен от аргументите за безопасност, които спират иновациите“.
Разследване и последствия
След трагедията бреговата охрана на САЩ започна мащабно разследване, провеждайки изслушвания с експерти от индустрията. По време на тези разпити стана ясно, че OceanGate е била под сериозен натиск да изпълни мисията си, въпреки съмненията относно конструкцията на подводницата.
Амбър Бей, административен директор на компанията, заяви, че нямало съмнение в безопасността на „Титан“, но призна, че е имало спешна нужда да се изпълни обещаното пред клиентите, платили по 250 000 долара за участие.
По-късно тя разплака, докато говореше за жертвите:
„Имах привилегията да познавам изследователите, които загинаха. Не минава ден, в който да не мисля за тях и за семействата им.“
След катастрофата OceanGate преустанови дейността си, а компанията оказва пълно съдействие на разследването.
Трагедията на „Титан“ остава показателен случай за рисковете, които крие комерсиализацията на дълбоководните изследвания, както и за цената на пренебрегването на стандартите за безопасност в името на „иновативните“ технологии.