Всяка година в България се крадат по 6 милиарда лева- на практика без никакви санкции от обществени поръчки. Това, което се случва и то не е тайна за голяма част от хората, които са в обществения и в политическия живот, е че обществените поръчки в България, често са преразпределяни към определени кръгове и не смятам, че това е нещо ново, което ще озадачи вашите зрители. Този тип обществени поръчки, които визирам аз, това са обществени поръчки, както на ниво местна власт, така и на ниво държава. В общия линии обема обществените поръчки в България, на годишна база, достигат до 30 милиарда лева- дали ще пътна инфраструктура, дали ще е оборудване за държавата, дали за местната власт.
Това коментира в ефира на ,,Евроком“ депутатът от ,,Продължаваме Промяната- Демократична България“ Богдан Богданов в предаването ,,ЕвродикоФ“.
Ние направиха една извадка от капиталовата програма, която държавата в нашо лице, пусна към общините. Тази програма цели да разпредели един ресурс от близо два милиарда лева към общините, към месната власт, на база проекти, които са подадени от местната власт на обективен принцип- проекти от всяка една община по обективни критерии. Всяка една община има делегиран бюджет и в този бюджет тя определя проекти. Това, което видяхме ние от един анализ от близо 150 обществени поръчки, от които извадихме тези, които вече бяха подписани и възложени, установихме, че близо 70,80 % от обществените поръчки масово се дисквалифицират всички участници още на техническо предложение и остава само един участник, когато се отварят финансовите оферти, каза Богданов.
За нас беше шокиращо, че тези поръчки, в които са дисквалифицирани всички участници, без един, договорът се сключва на почти идентична с бюджетната стойност на поръчката или предварително зададената стойност, а е ясно, че голяма част от проектите се задават на завишена стойност. Това е един друг дефект на начина, по който се възлагат обществените поръчки- те се възлагат без възложителя да има изготвен, готов проект. Например ние искаме да построим един път, това казва възложителят, този път е толкова дълъг и до там. Оттам нататък изпълнителят, на база инжинеринг, започва едно проектиране, започва подготовка на документация за разрешително за строеж и често, това което се случва е, че поръчките се задават една задава по-висока стойност, за да има съответно бюджет, каза още депутатът.
Но тази прогнозна стойност не означава, че това трябва да бъде стойността, на която ще се изпълни проекта. Трябва да имаш конкурентен принцип, при който в крайна сметка да се търси най-ниската цена на база обективни технически критерии. И това, което видяхме ние, че в тези поръчки, в които се дисквалифицират всички, без един, няма почти разлика- 0,08% разликата между бюджетна и стойността на договора. Там обаче, където поръчките се провеждат по начин, по който се допускат максимален брой участници и се отварят максимален брой оферти, разликата е близо 22%- от бюджетна до подписана стойност, допълни той.
Красимир Йовчев