Слънчева пролетна сутрин в германския град Хановер и аз отивам на среща с един робот.
Поканен съм да видя G1 – хуманоиден робот, създаден от китайската компания Unitree. Той може да бъде видян на Хановерския панаир, едно от най-големите индустриални изложения в света.
Висок около 130 см, G1 е по-малък и по-достъпен от другите хуманоидни роботи на пазара. Той е толкова пъргав и сръчен, че видеоклиповете с него, в които изпълнява танцови номера и движения от бойните изкуства, вече станаха популярни.
Днес G1 се управлява дистанционно от мениджъра по продажбите на Unitree Педро Женг.
Той обяснява, че клиентите трябва да програмират всеки G1 да изпълнява автономни функции.
Минувачите се спират до G1 и активно се опитват да установят контакт с него, какъвто не е случаят с много от другите машини, изложени в огромния шоурум.
Хората протягат ръка, за да стиснат ръката му, правят резки движения, за да видят дали ще реагира, смеят се, когато G1 маха или се отдръпва, извиняват се, ако се блъснат в него. Има нещо в човешкия му вид, което, колкото и да е странно, помага на хората да се отпуснат.
Unitree е само една от десетките компании по света, които разработват хуманоидни роботи.
Потенциалът им е огромен: за бизнеса те обещават работна сила, която не се нуждае от отпуски или увеличение на заплатите.
Освен това роботът може да се превърне в идеалното домашно устройство. В края на краищата, кой не би искал устройство, което може например да пере или да подрежда чиниите в съдомиялната машина?
Но технологията все още е далеч от пълната си реализация. Въпреки че от десетилетия във фабриките и складовете се използват роботизирани ръце и мобилни роботи, условията на тези места могат да бъдат контролирани и да се гарантира безопасността на работниците.
Въвеждането на хуманоиден робот в по-малко предсказуема среда, като например ресторант или дом, е много по-трудна задача.
За да бъдат полезни, хуманоидните роботи трябва да притежават сила, но това ги прави и потенциално опасни – само едно падане в неподходящ момент може да представлява заплаха за хората.
Ето защо е необходимо да се свърши много работа по изкуствения интелект, който ще управлява такава машина.
„Изкуственият интелект просто все още не е достигнал пробивния момент“, заяви говорител на Unitree пред Би Би Си.
„Сегашният роботизиран изкуствен интелект изпитва затруднения с основните логически изводи и заключения – например да разбира и логически да изпълнява сложни задачи“, добави той.
Засега G1 е предназначен за изследователски институти и технологични компании, които могат да използват софтуера с отворен код на Unitree за разработка.
Засега предприемачите се опитват да съсредоточат усилията си върху хуманоидни роботи за складове и фабрики.
Най-известният от тях е Елон Мъск. Неговата автомобилна компания Tesla разработва хуманоиден робот, наречен Optimus. През януари Мъск заяви, че през тази година ще бъдат създадени няколко хиляди робота. Милиардерът очаква те да вършат „полезни неща“ в заводите на Tesla.
Други производители на автомобили следват подобен път. BMW наскоро представи своите хуманоидни роботи в завод в САЩ. Междувременно южнокорейската автомобилна компания Hyundai е поръчала десетки хиляди роботи на Boston Dynamics, които е закупила през 2021 г.
Томас Андершон, основател на изследователската фирма STIQ, проследява 49 компании, разработващи хуманоидни роботи – става дума за машини, които имат две ръце и два крака. Ако той разшири това определение до роботи с две ръце, но движещи се на колела, в радара му попадат повече от 100 компании.
Андершон смята, че китайските компании вероятно ще доминират на пазара.
„Китай разполага с огромна верига за доставки и цялата екосистема на роботиката, и е много лесно да се правят бързи иновации и да се прави R&D (научноизследователска и развойна дейност – бел.ред.) тук“, казва той.
Unitree подчертава това предимство: G1 е евтин за робот – 16 000 долара.
Освен това, както отбелязва Томас Андершон, азиатските страни са предпочитани за инвестиции.
В неотдавнашен доклад на STIQ се отбелязва, че почти 60 % от цялото финансиране за хуманоидни роботи е привлечено в Азия, а по-голямата част от останалото – в САЩ.
Допълнително предимство на китайските компании е подкрепата от страна на националните и местните правителства.
Например в Шанхай има финансиран от държавата център за обучение на роботи, където десетки хуманоидни роботи се учат да изпълняват задачи.
И така, как американските и европейските производители на роботи могат да се конкурират с китайските производители на роботи?
Брен Пиърс от Бристол е основал три компании за роботика, а последната, Kinisi, току-що пусна робота KR1.
Въпреки че роботът е проектиран и разработен в Обединеното кралство, той ще се произвежда в Азия.
„Проблемът, с който се сблъсква една европейска или американска компания, е, че трябва да купува всички тези подкомпоненти от Китай“, казва той.
„Глупаво е да купуваш двигатели, батерии, резистори, да ги транспортираш през целия свят, за да ги сглобиш [в един механизъм], докато можеш да направиш всичко на място, което е в Азия.“
Освен че произвежда роботите си в Азия, Брен Пиърс намалява разходите, като се отказва от създаването на пълна хуманоидна форма.
Проектиран за складове и фабрики, KR1 няма крака.
„Всички тези места са с плоски подове. Защо да правиш допълнителни разходи за сложна форма … когато можете просто да инсталирате всичко на мобилна платформа?“ – пита той.
KR1 е изграден от компоненти за масово производство, доколкото е възможно – колелата му са същите като на електрически скутер.
„Моята философия е да купувам възможно най-много стандартни части, които са достъпни в търговската мрежа. Така че всички наши двигатели, батерии, компютри, камери са налични в търговската мрежа, масово произвеждани части“, отбелязва Пиърс.
Подобно на конкурентите си в Unitree, Пиърс казва, че истинската „тайна съставка“ за успеха е софтуерът, който позволява на робота да взаимодейства с хората.
„Много компании произвеждат високотехнологични роботи, но след това ви трябва докторска степен по роботика, за да можете да ги управлявате и използвате“, казва той.
„Това, което се опитваме да направим, е да създадем много лесен за използване робот, който средностатистическият работник в склад или фабрика може да научи за няколко часа“, подчертава Пиърс.
Той казва, че KR1 ще може да изпълнява дадена задача, след като човек му е показал как да я изпълни 20-30 пъти.
KR1 ще бъде предаден на пилотни клиенти за тестване през тази година.
И така, ще излязат ли някога роботите отвъд вратите на фабриките и складовете и ще влязат ли в домовете ни? Дори оптимистично настроеният Брен Пиърс казва, че това все още е далеч.
„През последните 20 години мечтата ми беше да създам робот за всичко на света. За това написах и докторската си дисертация. Мисля, че това е крайната цел, но тя е много трудна“, казва Пиърс.
„Все още вярвам, че в крайна сметка те ще се появят, но това ще отнеме поне 10-15 години“.