„Научният институт още преди Втората световна война практически не съществува, но при всички случаи трябва да се обърне сериозно внимание, защото и българската държава в голяма степен отсъства от този дебат.“
Това заяви при гостуването си в предаването „Честно казано“ историкът д-р Стефан Иванов по темата за възстановяването на Научния институт за „Западните покрайнини“, който е основан през 1932-ра година.
„Според мен всичко това, което се случва като политика на българската държава след нейното разпокъсване на различни части, има своята градация и ако безспорно номер 1 в стремежите и амбициите на България е Македония, то западните покрайнини определено, за съжаление, са в периферието на нашия интерес, особено днес.“
Иванов сподели, че няма представа защо ситуацията е такава.
„Аз, например, по стечение на обстоятелствата, съм изследвал този въпрос и почти цялата западна част на София – всичко на запад като квартали. Това са „Гевгелийски“, „Западен парк“, „Света Тройца“, „Красна поляна“ и т.н. Но всичко това са бежанци от Македония и от западните покрайнини. Лично аз съм израстнал на кръстовището на две улици, които сa наречени на имената на села. Хората, които са предпочели да дойдат тук голи и боси в едни критични времена за България, са го направили, за да съхранят своята самобитност.““
допълни историкът.
Той коментира и ситуацията по времето на комунистическия режим у нас.
„По време на комунистическия режим разбирате защо няма как да е било актуална тема, тъй като всички тези великобългарски, уж шовинистични неща, така, както те ги разбират, знаете, че при тях интернационализмът и нацията се разминават. Така или иначе до 89-а година това било много трудно и дава своя резултат.“
Иванов изяви позицията си и по темата със Сърбия.
„На територията на днешна Сърбия има доста малцинства. Република Сърбия реши да си „играе“ на доста европейска държава, тя прие една доста либерална конституция и подход, макар само на книга. Искам да ви кажа, че въпреки че българското национално малцинство е най-малобройно и става все по-малкобройно, опитите за въздействие върху него, изобщо това, което се случва, са най-брутални и най-жестоки и за съжаление няма достатъчно голяма подкрепа от страна на България.“