Националният филмов център съобщи, че Атанас Киряков, знаков български документалист, е починал внезапно. Роден през 1939 г. във Варна, той е оставил зад себе си над 150 филма – документални и научнопопулярни – и е сред най-награждаваните български автори в жанра.
- Реклама -
Завършил е ИДЕК в Париж (1963) и в течение на кариерата си създава творби като: „Вестоносци на вековете“, „Да спасим въздуха“, „Писани яйца за радост“, „Оцелелите“, „Обречените“, „Цяр“, „Горяни“, „И в Рая има Ад“, както и игралния филм „Бартер“ (2015), вдъхновен от неговия документален „Омагьосан от морето“.
След 1990 г. Киряков е сред първите, които показват ужасите на комунистическите лагери и съпротивата срещу режима. Особено внимание предизвикват „Оцелелите“ (1990) и „Обречените“ (1994), както и филмът за горяните – „Горяни“ (2011), който разкрива трагичната съдба на първата антикомунистическа съпротива в Източна Европа.
През последните години Киряков продължава да работи активно. Завършва „На чаша вино с Милко Божков“ (2020), създава „1200 страници болка“ (2022) – за дисидента Стефан Маринов, и последния му филм „Особен поглед“ (2025) за Стефан Бочев.
🎬 „Атанас Киряков беше повече от режисьор – той беше съвестта на българското документално кино“, заявиха от Националния филмов център.
Националният филмов център съобщи, че Атанас Киряков, знаков български документалист, е починал внезапно. Роден през 1939 г. във Варна, той е оставил зад себе си над 150 филма – документални и научнопопулярни – и е сред най-награждаваните български автори в жанра.
- Реклама -
Завършил е ИДЕК в Париж (1963) и в течение на кариерата си създава творби като: „Вестоносци на вековете“, „Да спасим въздуха“, „Писани яйца за радост“, „Оцелелите“, „Обречените“, „Цяр“, „Горяни“, „И в Рая има Ад“, както и игралния филм „Бартер“ (2015), вдъхновен от неговия документален „Омагьосан от морето“.
След 1990 г. Киряков е сред първите, които показват ужасите на комунистическите лагери и съпротивата срещу режима. Особено внимание предизвикват „Оцелелите“ (1990) и „Обречените“ (1994), както и филмът за горяните – „Горяни“ (2011), който разкрива трагичната съдба на първата антикомунистическа съпротива в Източна Европа.
През последните години Киряков продължава да работи активно. Завършва „На чаша вино с Милко Божков“ (2020), създава „1200 страници болка“ (2022) – за дисидента Стефан Маринов, и последния му филм „Особен поглед“ (2025) за Стефан Бочев.
🎬 „Атанас Киряков беше повече от режисьор – той беше съвестта на българското документално кино“, заявиха от Националния филмов център.
Изминалият месец октомври е бил най-валежният от поне един век насам, като някои метеорологични станции са отчели безпрецедентни количества валежи в историята си. Това...
Тежък пътен инцидент е станал в центъра на София, съобщават очевидци. Два трамвая са се ударили в микробус, в който са пътували чуждестранни граждани.
Произшествието...
Назначаването на особен управител на „Лукойл“ е равносилно на своеобразна национализация. Тази теза разви бившият министър на енергетиката Румен Овчаров в предаването „Опорни хора“.
„В...
Poklon
Бог да го прости!
Поклон!