Националният филмов център съобщи, че Атанас Киряков, знаков български документалист, е починал внезапно. Роден през 1939 г. във Варна, той е оставил зад себе си над 150 филма – документални и научнопопулярни – и е сред най-награждаваните български автори в жанра.
- Реклама -
Завършил е ИДЕК в Париж (1963) и в течение на кариерата си създава творби като: „Вестоносци на вековете“, „Да спасим въздуха“, „Писани яйца за радост“, „Оцелелите“, „Обречените“, „Цяр“, „Горяни“, „И в Рая има Ад“, както и игралния филм „Бартер“ (2015), вдъхновен от неговия документален „Омагьосан от морето“.
След 1990 г. Киряков е сред първите, които показват ужасите на комунистическите лагери и съпротивата срещу режима. Особено внимание предизвикват „Оцелелите“ (1990) и „Обречените“ (1994), както и филмът за горяните – „Горяни“ (2011), който разкрива трагичната съдба на първата антикомунистическа съпротива в Източна Европа.
През последните години Киряков продължава да работи активно. Завършва „На чаша вино с Милко Божков“ (2020), създава „1200 страници болка“ (2022) – за дисидента Стефан Маринов, и последния му филм „Особен поглед“ (2025) за Стефан Бочев.
🎬 „Атанас Киряков беше повече от режисьор – той беше съвестта на българското документално кино“, заявиха от Националния филмов център.
Националният филмов център съобщи, че Атанас Киряков, знаков български документалист, е починал внезапно. Роден през 1939 г. във Варна, той е оставил зад себе си над 150 филма – документални и научнопопулярни – и е сред най-награждаваните български автори в жанра.
- Реклама -
Завършил е ИДЕК в Париж (1963) и в течение на кариерата си създава творби като: „Вестоносци на вековете“, „Да спасим въздуха“, „Писани яйца за радост“, „Оцелелите“, „Обречените“, „Цяр“, „Горяни“, „И в Рая има Ад“, както и игралния филм „Бартер“ (2015), вдъхновен от неговия документален „Омагьосан от морето“.
След 1990 г. Киряков е сред първите, които показват ужасите на комунистическите лагери и съпротивата срещу режима. Особено внимание предизвикват „Оцелелите“ (1990) и „Обречените“ (1994), както и филмът за горяните – „Горяни“ (2011), който разкрива трагичната съдба на първата антикомунистическа съпротива в Източна Европа.
През последните години Киряков продължава да работи активно. Завършва „На чаша вино с Милко Божков“ (2020), създава „1200 страници болка“ (2022) – за дисидента Стефан Маринов, и последния му филм „Особен поглед“ (2025) за Стефан Бочев.
🎬 „Атанас Киряков беше повече от режисьор – той беше съвестта на българското документално кино“, заявиха от Националния филмов център.
Ефективността на държавните органи в противодействието на корупцията и конфликта на интереси бе поставена под сериозно съмнение от заместник-председателя на „Възраждане“ и член на...
Парламентарната комисия по правни и конституционни въпроси прие на първо гласуване законопроект на „Възраждане“, целящ значително ограничаване на изборните секции в държави извън Европейския...
Липсата на ясни правила, законност и предвидима среда превръща българския бизнес в заложник на политическата конюнктура, а гражданите – в потърпевши от липсата на...
