Съдът вече ще може да разпитва експерти чрез видеовръзка или телефонна конференция, без да е необходимо тяхното физическо присъствие в съдебната зала. Това ще бъде възможно при наличие на уважителни причини, когато обстоятелствата по делото го изискват, както и по молба на самия експерт. Съдът ще преценява дали тази форма на изслушване не възпрепятства установяването на обективната истина.
Тези и други законодателни изменения бяха окончателно одобрени на второ четене от Народното събрание. Предложението за използване на видеоконференции бе прието единодушно – със 193 гласа „за“, съобщиха от пресцентъра на Министерството на правосъдието.
Измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ) са насочени основно към оптимизиране на работата на автоекспертите. Те бяха обещани от министъра на правосъдието Георги Георгиев в рамките на срещите му с близки на загинали при пътнотранспортни произшествия, като мярка за ускоряване на наказателните дела и ограничаване на възможностите за тяхното отлагане.
Сред приетите промени е и въвеждането на задължителен изпит за правоспособност на автоекспертите, както и ангажиране на държавата с тяхното обучение и квалификация чрез Националния институт на правосъдието. Всяко вещо лице ще бъде длъжно ежегодно да повишава професионалната си подготовка, с цел ефективно и компетентно изпълнение на задълженията си.
Съгласно новите разпоредби, в рамките на една година след влизането им в сила, всички специалисти, извършващи автотехнически експертизи, ще трябва да положат изпит за признаване на правоспособност. При неуспешно представяне, те ще бъдат заличени от списъците на вещите лица. До явяването на изпита обаче, те ще могат да продължат да изпълняват своите функции.
Процедурата за полагане на изпита, както и възможността министърът на правосъдието да изисква отписване на вещо лице при сериозни нарушения, ще бъдат регламентирани в специална наредба, издавана от министъра на правосъдието съвместно с пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС).
Освен това, парламентът прие и последния пакет законови промени в Наказателния кодекс (НК), НПК и Закона за Националната агенция за приходите (НАП), които целят изваждането на България от така наречения „сив списък“ за пране на пари. Тези промени са изготвени от Министерството на правосъдието в отговор на препоръки от 2022 г. на Комитета MONEYVAL към Съвета на Европа, ангажиран с борбата срещу прането на пари и финансирането на тероризма.
Изключването на страната ни от „сивия списък“ е от ключово значение за икономическото развитие и привличането на външни инвестиции.